Впечатляващ, зареден с ефекти наn сцената от четирите природни стихии, но технически съвършен не е достатъчно за трагедията на Орфей и Евридика. На моменти действието се "влачи" твърде дълго и се губи ефектът от очакване, напрежение и сюблимация. Няма ескалация. Няма и дух. Много схоластична и техничарска сценография. Клоунада от "мъченици - изгнанници", чието протяжно и бавно носене из сцената действа не хипнотично, а апатично в един момент. А моментът на мимолетната среща между Орфей и Евридика не бе разказан по достойнство и сила. И защо за Бога Орфей пее на италиански и то с преправен глас на сопрано??!! Загадка остават и многото подхвърляния към гей и бисексуалните "модерни" течения и вълнения по света днес. И като добавим танцът на дервиш, който е поставен в синопсиса ни в клин, ни в ръкав,картинката блесва съвсем. Евридика - силен образ изигран твърде безцветно и бездиханно. А лъжесопраното на Антонио Джованини само по себе си е феномен, но не приляга на Орфей, който с ця