Маршрутка
театрална постановка
от Елин Рахнев

Режисьор: Пламен Масларов
Сценография и костюми: Кольо Карамфилов, Татяна Димова
С: Диян Мачев, Катерина Евро, Мария Статулова, Кирил Ефремов, Тончо Токмакчиев, Стефан Денолюбов, Богдан Казанджиев

С Маршрутка своето завръщане на театралната сцена прави актрисата Катерина Евро, а останалите пътници в градското возило са: Мария Статулова, Тончо Токмакчиев, Дидо Мачев, Стефан Денолюбов, Кирил Ефремов и Богдан Казанджиев.

Всички те са нещастни, малки и смешни, клатушкайки се в най-голямата жега насред лято в столична маршрутка.

Тончо Токмакчиев е пристегнат в бизнес костюм мърморко, който сравнява „преди“ и „сега“, сипейки строго поучения към тинейджъра Богдан Казанджиев. Дидо Мачев псува пъстро като истински шофьор и не спира да забавлява пътничката Мария Статулова с екзотичните си болести. Тя щедро раздава рецепти за фитотерапия и вкиснати ягоди. Спира да досажда само когато опитва да спечели някой лев в разговори с подчертан руски акцент по импулсната си секс линия. Сред изтормозените пасажери са Катето Ерво (Жена с очна линия), Кирил Ефремов (Пътник мечтател) и Стефан Денолюбов (Пътник с вестник).

Пътуването с Маршрутка не е пътуване, а валс за сетивата, произведение на изкуството, сълзотворен сюжет за кино или театър. То няма нищо общо с пътя, с някаква крайна точка. То е абсурд в абсурда, задръстване в задръстването, кикот в сълзата. То е безцеремонна траектория на живеенето ни, каймак на общественото, тотална анатомия на днес. То няма нищо общо с градския транспорт.

Пътуването с Маршрутка е върховен миг. И всеки, които не е участвал в него, изобщо не се е раждал. То е като азбука на последните години, като евъргрийн на бъдещето. То е исторически акт.