АЗ ПЛАЩАМ
от ИВ ЖАМИАК
превод Снежина Русинова-Здравкова
КАМЕРНА СЦЕНА, 02 часа 00 минути

Постановъчен екип:
постановка Владлен Александров
режисура Владлен Александров
сценография Елена Иванова
костюми Елена Иванова
хореография Ивайло Александров
фотограф Атанас Кънчев
художник Стефан Десподов

С участието на:
Аня Пенчева, Георги Мамалев, Йорданка Кузманова, Михаил Петров, София Бобчева, Христо Терзиев

Драматург и актьор, автор на множество сценарии за киното и телевизията, Ив Жамиак е роден на 30 януари 1918 г. в Париж. След смъртта му през 1987 г. особена известност придобива пиесата му „Господин Амилкар”, играна за първи път на 25 септември 1974 г. в „Театр де Буф паризиен”. Под заглавието „Всичко е платено” пиесата вече двайсет години не слиза от сцените в Европа и преди всичко в Русия, където се радва на множество постановки и шумен успех. В неопределената жанрово от автора комедия или трагикомедия самотният г-н Амилкар решава да си купи чувства и семейно щастие, като за целта наема професионална актриса за съпруга, улична проститутка за дъщеря и безпаричен парижки художник за приятел… Условието е едно – никакви искрени чувства, театър в театъра…

ОТЗИВИ ОТ МЕДИИТЕ:

Аня и Мишо правят отличен любовен дует, а на финала танцуват страстно танго. Актрисата демонстрира и суперформа. (в. „Стандарт”)

Режисьорът ловко е избегнал клопките на класическата композиционна схема на „театър в театъра”, на която се гради пиесата. В нито един момент публиката не изпуска нишката, въпреки че героите постоянно излизат от ролите, за които им се плаща, и играят собствения си живот….Пиеса, която може да бъде разчетена и най-вече изживяна дихотомично; като противодействие на двете стари истини: от една страна, че приятелство и любов с пари не се купуват, и, от друга – че безплатен обяд няма. Струва си гледането. (в. „Сега”)

Елегантна, стройна режисура на директора на Пазарджишкия театър (в. „Сега”)

„Аз плащам” от Ив Жамиак… блика от френско чувство за хумор, остроумен диалог и елегантна драматургия. Камерната постановка на Владлен Александров прилича на малко театрално бижу. В нея всичко е изпипано до най-малкия детайл. (в. „Монитор”)

… най-доброто постижение на режисурата на Владлен Александров в това представление е именно фината и задълбочена работа с актьорите…Това представление трябва да се гледа… (в. "Дума")

… великолепно представление, съчетание на просто и сложно, на повърхностно и дълбоко, на закачливо и сериозно. Присъствието на режисьора Владлен Александров на сцената е осезателно, но не се натрапва, „не затуля артистите”. Те от своя страна греят ярко, без да се заслепяват един друг. (в. „Труд”)