"Стефан Стамболов - часът на моето убийство"

... прочети още театрална постановка Сценарий и постановка: Николай Георгиев С: Стефан Попов и Стоил Атанасов Един от малкото български държавници, оставили ярка следа в българската история. И то веднага след Освобождението, когато България "дръпва“ и прави своя "скок“. Достатъчно основание българският министър-председател да бъде наречен "българският“ Бисмарк. „Това, което моят народ ще издигне над своята национална сграда, няма да бъде знамето на свободата... А знамето на разрушението, което като червей разяжда и сърцето и тялото му. Няма друг народ, който в безсмислен спор за една межда да унищожава два имота. Това го може само моят народ. Затова и обичайки го аз дълбоко го ненавиждам. И правя всичко възможно да го освободя от този негов зъл демон. И ще го освободя. С цената на много кръв. С цената на много убийства – физически и духовни. С цената на моята собствена смърт. Аз трябва и ще бъда убит. На тяхно място бих направил същото. Срещу някой друг Стамболов. Който пожелае другите насила да разберат нещата, така както той ги разбира. Така както той ги усеща. Така както той ги иска... Защото ги е прозрял за себе си и за другите. Защо не им дадете време господин Стамболов? Може би те сами ще стигнат... Това е което нямам и не мога да им дам – време. Ние българите нямаме време. Времето ни е изпреварило. Не искам да се влачим след него. Трябва да тичаме и който не издържи трябва да падне. Да, жестоко е. Но аз поемам тази отговорност. Сам срещу всички. Няма по-неблагодарна страна към своите водачи от България. Тежко и горко ако я управляваш истински и истински искаш да направиш нещо за нея. Тогава те убиват. В България от собствена смърт умират само тия нейни управници, които през целия си живот не са давали пет пари за нея. Ето затова трябва да бъда убит.“ И бива убит. Раните са 15. И едно избито око. И две отрязани китки. А винтовете на колата, с която пренасят трупа му, развинтени... Г-н Мах, немският посланик в София, отваря депозираното у него от Стефан Стамболов писмо и чете „Бог да пази България“. Дори да бе всесилен сам не би могъл. Необходими сме ние – българите. По документалния филм на БНТ, въз основа на романа на Христо Даскалов След игото.