Повече за постановката на Василий Сенин (Русия):

Превод от руски: Василка Бумбарова

Действащи лица и изпълнители:
Раневская, Любов Андреевна - Красимира Кузманова
Аня - Елица Анева
Варя - Надя Дердерян
Гаев, Леонид Андреевич - Адриан Филипов
Лопахин, Ермолай Алексеевич - Асен Данков
Трофимов, Пьотр Сергеевич - Антъни Пенев
Симеонов - Пишчик, Борис Борисович - Георги Енчев
Шарлота Ивановна - Нина Илиева - Петкова
Епиходов, Семьон Пантелеевич - Сергей Константинов
Дуняша - Бориса Сарафова
Фирс - Петьо Кръстев
Яша - Ованес Торосян, Георги Кацарски
Минувач - Киро Крачунов

"Особена е тази комедия - насмешката идва някъде отгоре - там, откъдето животът се вижда сякаш от птичи поглед. Насмешка към целия "стар живот", с неговите градини и мълчания...

Всичко има в тази пиеса: житейска проза и фантасмагория на бала, мистика и невъзможен фарс. В нея е предсказан театърът на абсурда, тя отваря врата на Чаплин. Пиеса за Федерико Фелини. Тази пиеса запълни цял един век и ще изпълва още много. Столетието, което ни отделя от нея, проясни много - или вложи, не знам. Отдавна е ясно, че смисълът ѝ е не в смяната на формацията, не в историята за това как хищен търговец разфасова беззащитната и недоходоносна красота или как непрактичните ѝ стопани изгубват тази красота. Главните сили в тази пиеса са други. Именно сили, а не лица, защото те нямат лица. Градина, Време, Съдба. Онова, което си играе с тях, въпреки волята им. Съдбата и Времето, онова, което ги проявява и проверява - Градината. Огледалото на тази пиеса е с особена двойна оптика и то отразява и хода на времето и същността на отделния човек. И едното, и другото би могло да бъде безжалостно прагматично - и непрактично духовно.

Всяка интерпретация не е случайна и би могла да бъде обяснена с времето. Тя е толкова наситена, че позволява всичко. В това се крие залогът на собствения ѝ живот. Пространството на Градината се запълва и разширява световния театър."