Ники Илиев и Елена Петрова ще ви пренесат назад в суровите времена на Средновековието с една вечна история за богати и бедни, за добро и зло, история за герои!

За постановката

Някога, преди много векове, повечето от англичаните не били свободни хора. Те не можели да избират нито къде да живеят, нито за кого да работят. Тогава, в тъмата на Средновековието, обществото било строго разделено на господари и крепостни селяни. Господарите получавали земята по волята на краля заедно със селяните като част от инвентара. Селяните били принудени да превиват гръб от зори до мрак, за да има и за тях, но най-вече за господарите. Тези, които все пак дръзвали да се бунтуват или да избягат, били задържани като разбойници, връщани обратно и дамгосвани с нажежено желязо като добитък или хвърляни да изгният в тъмница.

По това време Крал Ричард - Лъвското сърце потеглил на кръстоносен поход да освободи Ерусалим от сарацините, но получените вести за беди и размирици го призовали да тръгне обратно, ала по пътя бил заловен и хвърлен в тъмница - никой не знаел точно къде - и малцина в Англия вярвали, че ще се завърне някога. Това използвал брат му Джон и узурпирал трона. Джон бил жесток и безмилостен и повечето му приближени не били по-добри от него. Те имали нужда от пари, а най-лесния начин да ги получат бил да обвинят някой богат човек в измяна или престъпление , да го обявят извън закона и да си присвоят замъка му, както и целия му имот, заедно със селяните...За тази работа принц Джон назначавал шерифи, които да упражняват неговото правосъдие в градовете и областите. В полезрението на шерифа на Нотингам попаднал и Робин Худ или Сър Робърт Локсли, който бил син на богат земевладелец или благородник от стар саксонски род. Казвали за него, че е побъркан глупак, който оказвал помощ на всякаква измет и дори на престъпници, лично той убивал елени в кралската гора, често изпразвал кесиите на търговци по пътя и раздавал парите на бедните селяни...Някои го наричали разбойник, други - закрилник. Но едно се смятало за безспорно - нямало друг такъв изкусен стрелец с лък. Може би просто щеше да си остане един разбойник, ако не беше срещнал Мариам - Кралицата на неговото сърце...

"О, Мариам девойка е честита
И няма никога да бъде друга,
Докато Робин из гората скита -
А после ще му стане тя съпруга,

Веднага щом крал Ричард се завърне…"
Балада от А. Мънди - 1601г.

"Робин Худ дали е буден? В Шъруд зазорява.
Сиви призраци се скитат в горската дъбрава.
Сянка на елен се мярна - готви се за скок,
Сянка на юнак надува сребърния рог…
Със веселата си дружина пак иде Робин Худ.
Чуй! Рог ловджийски проехтява из волен Шеруд,
Разбойниците мъртви крачат в зеления лес,
А времето назад отстъпва … Като че става днес!"
Балада от А. Нойс - 1903г.