театрална постановка
по едноимения роман на Оскар Уайлд, адаптация Джон О'Конър и Мерлин Холанд

Превод: Деница Димитрова
Сценична версия и режисура: Стайко Мурджев
Сценография: Теодор Киряков
Костюми: Петя Боюкова
Музика: Петър Дундаков
Хореография и пластика: Станислав Генадиев
Видео дизайн: Владислав Илиев
Със: Севар Иванов, Калин Врачански, Александър Хаджиангелов, Гергана Цакова, Пепа Манева, Мариана Бонева, Кънчо Кънев, Албена Чобанова, Лъчезар Кацарски, Боян Петров, Мартин Лазаревски, Аладин Алиибрахим, Божидар Йорданов, Йордан Върбанов
Снимки: Александър Терзиев

Единственият роман на Оскар Уайлд е публикуван през 1890 и не успява да остарее толкова, че да изпусне интереса на режисьорите, които са го адаптирали за екран и за сцена повече от 40 пъти.

Затова и Стайко Мурджев избира текста си, поставен с Благоевградския театър, с внимание – за тази версия драматургът Джон О’Конър работи рамо до рамо с Мерлин Холанд, който е единственият внук на Уайлд. Целта на дуото е пиесата да бъде "близо до оригинала", но и да бяга от контекста на 19 век, макар и темата за култа към младостта и красотата да няма нужда от осъвременяване. Резултатът е прочит "за хедонизма като начин на съществуване и за това какво се случва с душата, скрита зад външното съвършенство", който Мурджев неслучайно обръща с лице към публиката. За ролята на вечния нарцис той избира Севар Иванов (с когото работи и по Еквус в Младежкия театър, взел Аскеер за най-добро представление), а как неговият портрет се променя гледаме сега на софийска сцена.