ОРГАНИЗАТОР/РЕЖИСЬОР:
Гьоте-институт България, Топлоцентрала, Национален природонаучен музей, Swimming Pool, Организация "36 Маймуни", Radar Sofia, ТР "Сфумато", Drama Pact и Panic Button представят ВТОРО МЕЖДУНАРОДНО ИЗДАНИЕ НА ФЕСТИВАЛА ЗА НОВА ДРАМАТУРГИЯ NEW STAGES SOUTHEA

УЧАСТНИЦИ/АКТЬОРИ:
Режисура: Василена Радева Актьор: Елена Димитрова Сценография: Елена Шопова, Композитор: Елица Алексиева, Нино Гомес Превод: Гергана Димитрова Селекция: New Stages Southeast Томас Кьок (1986) е популярен съвременен австрийски драматург. Завършил е философия във Виенския университет и Свободния университет в Берлин, както и сценично писане и кинотеория в Берлинския университет по изкуствата. Автор е на пиеси, преведени и на повече от 15 езика, които печелят редица награди и се играят в целия немскоговорящ свят. Бил е резидентен драматург в Националния театър в Манхайм и е носител на наградата Else Lasker-Schüler, наградата за драматургия на Austrian Theatre Alliance, стипендията на Томас Бернхард и наградата Kleist Förderpreis (2016) за изгряващ драматург и Mülheimer Dramatikerpreis (2018). Неговият документален филм за гражданската война в Ливан е поканен в програмата Talents на Берлинале.

ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТ: 1 Час

Сценично четене на пиесата „И всички животни крещят“ от Томас Кьок в Националния природонаучен музей при БАН.

Томас Кьок пише пророчество за изчезването. Тo проследява нашите следи в бъдещето като в същото време се обръща назад към същите тези наши следи в миналото. Търси се перспективата към всичко онова в света, което може да съществува и работи, без да познава и без да се нуждае от човека. Авторът ни вкарва в един колкото тих, толкова и оглушителен поток от спомени, в който край нас преминават стотици изчезнали животинските видове. Изчезнали или по-скоро избити. Най-вече защото европейците са се отправили да търсят земи, ресурси и забавления на съседните континенти.

В този реквием-манифест Томас Кьок концентрирано и настойчиво пита защо не можем да спрем да вървим към убедено саморазрушение? Пиесата е хибрид между опело и апел, между песен и ехо от бъдещето. Екотът ѝ достига до настоящето, което тъкмо сега пресича „критичната точка“.