Автор: Уилям Шекспир
Режисьор: Орлин Дяков
: Пламен Мирчев - Мирона
Сценография и костюми: Виолета Радкова
Участват: Александър Узунов, Ивайло Спасимиров, Йовко Кънев, Косьо Станев, Кристиана Ценкова, Красимир Ненков, Петя Венелинова, Тони Тончева, Крум Берков

Появата на трагедията на Уилям Шекспир /1564 – 1616/ „ ХАМЛЕТ“ /1601 г./ на сцената на един театър е винаги повод за едно голямо очакване -предусещане за изживяване на вълнения и размисли от различно естество, предусещане да се види на сцената върховно театрално майсторство. И това е така, защото „Хамлет“ е трагедия на най-великия драматург на всички времена Шекспир, а творбата му - върхът на неговата гениалност.

Тази трагедия съдържа сложен възел от въпроси на човешкото битие, които преминават през вековете, получавайки различни метаморфози. Една голяма вселена , която всеки век, всяко общество, всяко време се мъчи да разгадае и на сцената този възел да придобие своето съвременно звучене. Хамлет, Гертруда, Офелия, Полоний, Кралят, Лаерт, Хорацио и другите герои са знаци на вечни нравствени категории и всяко време слага своя нравствен отпечатък в тяхното тълкувание. Затова и Хамлет като съдба, като драма е вечен - безпределно съвременен, безпределно актуален .
Дяволски труден се оказва въпросът на Хамлет в един от знаменитите му монолози:
„Да бъдеш или не? Туй е въпросът.
Дали е по-достойно да понасяш
стрелите на свирепата съдба,
или обнажил меч, да се опълчиш
срещу море от мъки и в таз битка
да ги зачеркнеш всички?“
Въпрос - предизвикателство към подредбата на света, към битието, към Мирозданието. „Хамлет“ винаги се явява на сцената със своите тревожни въпроси, незабравими образи. Трагедия- тържество на свободния дух над смъртта, тържество на един човек, който предизвиква цялата Вселена.
В Русенския театър тя е поставяна през 1924 и 1932 година. Един твърде дълъг период на отсъствие от неговата сцена. Затова появата й поражда едно голямо очакване – за съвременно отекване на проблематиката й, за майсторско тълкувание на гениалните Шекспирови образи!