ГАРВАНЪТ
Театър 199

Автор: Калина Попянева
Постановка: Бина Харалампиева
Сценография: Петя Стойкова
Музика: Мартин Каров
Участват: Теодора Духовникова, Калин Врачански

ЗЕМЯТА И НЕБЕТО
Някои казват „времето лети“, други „от щастие летя“, трети „късметът отлетя“... Откакто свят светува човек мечтае за крила – да се освободи от жестокото притегляне на почвата. И нито балонът, нито самолетът утоляват тази жажда. Защото истинският полет предполага пълна свобода, възможността във всеки миг да избереш посоката, да кацнеш там, където пожелаеш и да се въздигнеш пак, когато си поискаш. Това е нашата същинска драма. За разлика от слона, да речем, ние знаем, че не можем да летим, но бленуваме неистово да се откъснем от земята. Вероятно затова вселената се е смилила и ни е дарила с умението да мечтаем, страдаме, сънуваме, обичаме. Така лети човекът. Душите ни летят.