"Емилия Галоти"
от Готхолд Ефраим Лесинг
превод Димитър Стоевски

постановка и сценичен вариант Петър Денчев
сценография и костюми Петър Митев
музика Пламен Мирчев - Мирона
плакат Янина Петрова
фотограф Теодора Тодорова

участват студенти специалност „Актьорство за драматичен театър“, клас проф. Снежина Танковска

Действащи лица и изпълнители:
Емилия Галоти - Ванина Йорданова / Ивана Керанова, Одоардо Галоти - Христо Тенчев / Георг Киряков, Клаудия Галоти - София Джустрова, Хеторе Гонцага - принц на Гуастала - Теодор Каракачанов / Теодор Ненов, Маринели - придворен съветник - Спартак Тодоров / Александър Андреев, Камило Рота - Георг Киряков / Мартин Емануилов, Конти - художник - Ростислав Панков / Сезер Сами, Граф Апиани - Мартин Емануилов / Георги Илиев, Графиня Орсина - Велина Георгиева, Анджело - Сезер Сами / Теодор Каракачанов, Батиста - Георги Илиев / Дейвид Тумбарков, Пиро - Дейвид Тумбарков / Захари Турманов, Прислужник - Захари Турманов / Спартак Тодоров, Изкуствовед - Дейвид Тумбарков / Ростислав Панков, Съветници - Георг Киряков, Георги Илиев, Александър Андреев, Сезер Сами, Теодор Ненов / Захари Турманов, Христо Тенчев, Ростислав Панков, Мартин Емануилов, Теодор Каракачанов

Какво би могло да свърже идеалите на немското просвещение с дневния ред на нашето балканско съществуване в началото на 21- век? Този въпрос идва съвсем разумно, когато се вгледаме в историята за гордата, но превърната в жертва Емилия Галоти. Може би въпросът за женската свобода? Или проблемът със свободата на личността въобще? Не прилича ли нашият свят по нещо на онзи от края на 18-ти век, в който е възможно един самозабравил се феодал да бъде обладан от желанието за притежание, та да му се прииска да открадне едно живо същество? Едва ли днес бихме могли да се борим за моралната чистота и невинността, така, както Лесинг си го е представял, когато неговите буржоа решават да се съпротивяват на ексцентричните криминални желания на своя владетел. Но със сигурност въпросът за свободата на личността и женската еманципация седят все толкова актуално, колкото са звучали и тогава. Какво е насилие, пита Емилия Галоти, да изтърпиш това, което не трябва - отговаря си сама... Ала не е ли това ситуация, в която се намираме и днес?
Петър Денчев