"Черна дупка" Учебен драматичен театър при НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов"

Автор: от Горан Стефановсвски
Постановка: Иван Добчев

ЧЕРНИТЕ ДУПКИ НА ЖИВЕЕНЕТО

Те се появяват някак ненадейно, тези наши изпадания от нормалния, човешкия ред, внезапно, като прозрение, като ОТКРОВЕНИЕ, /така навярно се е случило и с Йоан на остров Патмос /, изведнъж разбираме, че цялата „оная мъка, позната от теорията като видимото”, подлежи на изтриване. Тази маса, на която пием питието си, този креват, на който се любим, този град, в който живеем, вестниците, които четем, за да знаем какво става, яденето и пиенето – всичко ще бъде изтрито като с някаква ръка, ще потъне в Небитието, в черната дупка на живеенето. И от него няма да остане нищо. „Само мътна пушилка. Като лига, която остава след плужека.”

Пиесата на Горан Стефановски е писана през 1987, години преди да се случи сриването на Югославия. В някакъв смисъл това е пророчески текст за нещо, което предстои да се случи с човеците на една държава, която е намерила модела на една всеобща конфедеративност, нещо като модела на Европейския съюз. Опасенията на автора на „Черна дупка” са, че всяка една такава конвенция стои в пряка опозиция с конкретното, индивидуално усещане за живеенето и то неизбежно води до конфликт между сетивното, индивидуалното проявление на човешкото и нормите, догмите на общността.

Пиесата изследва последствията от един такъв опит да се „отлепи” от конвенциите на видимото и да се фиксира живеенето в невидимото, в ОТВЪДНОТО...

Всъщност, ние в изгнание ли сме или в послание?
Това, което живеем награда ли е или наказание?
Ние ли сме подхвърлени тук и сега или тук и сега са ни подхвърлени на нас?
Това са въпросите на нашия Силян и аз се надявам те да станат и ваши.
Проф. Иван Добчев