Театрално – музикален център – Кърджали
Представя
„ВЕСТНИКАР ЛИ?”
от Иван Вазов

Режисьор: Гълъб Бочуков
Сценография: Томиана Томова-Начева

„Стани в България вестникар, та да прокопсаш.”

Действащи лица:

Павел Мишеморов: дребен буржоа – Петър Мастагарков
Лисавета: съпруга на Мишеморов – Елена Кънева-гост
Божана: дъщеря на Мишеморов и Лисавета – Велина Ясенова
Драган: син на Мишеморов и Лисавета – Божидар Георгиев
Иванчо: другар по приказка на Мишеморов – Борислав Христов
Деркович: журналист и издател на вестник – Гълъб Бочуков
Лазаров: журналист – Васил Драганов-гост

Деркович: Малцина могат да живеят само от истината на днешний век.
Павел: …Лъжи и псувни само... Тоя бил разбойник, оня — шарлатанин, други — безчестен, други предател и продажен; четвърти — келеш и глупец... Подлец е най-мекото...
Драган:…В България или трябва да бъдеш вестникар, или да не си….. Туряй, братко, пипер, пипер, пипер! Раздухвай фактите, усиляй краските, избирай живописни епитетите; тури епохални лъжи и колосални низости, а главно введи скандална хроника. Нашето българско общество, огромната му маса, иска пиперец, горчица, ама английска горчица за манджата, за да я глътне вкусно, па била и от диневи кори...
Лазаров: Любовта всичко побеждава.
Божанка: Казват...

Гълъб Бочуков: Това произведение на класика в българската литература Иван Вазов, писано през 1900 г, е изумително съвременно, звучи напълно актуално и днес. Придържаме се плътно към текста. Езикът е леко архаичен, но много пластичен и чист. Ако не е той, историята може да мине за съвременна. Явно и в началото на миналия век жълтата преса е била напаст, както и в днешно време. Историята се поднася с хумор и леко намигане към днешния ден.