Автор: Джордж Макдоналд
Постановка: Любомира Костова
Сценография и кукли: Мила Дикалова
Участват: Виттория Николова, Йордан Ръсин, Георги Златарев, Мариана Жикич, Жана Рашева

Заради прокобата на зла вещица кралската дъщеря е обречена постоянно да лети, вместо да стъпва по земята. Освен лекокрила, тя е и леконравна - не умее да усеща състрадание към чуждото нещастие и не може да изпитва чувства. Единственото място, в което принцесата е различна и “здраво стъпила на земята”, е езерото, в което обича да плува. Животът и е безгрижен и изпълнен с веселие, докато вражески войски не нападат съседното кралство и хващат в плен неговите крал и кралица. Тогава синът им, младият принц, излиза от пределите му и бродейки, достига до езерото. Той се влюбва в принцесата от пръв поглед, като очаква любовта му да е споделена. Принцесата обаче е способна да изпитва чувства единствено във водата, а извън нея е студена и груба. Вещица не понася принцесата да е щастлива и измисля пъклен план - прави зла магия - водата в кралството изчезва, спира да вали дъжд, а езерото пресъхва. Единственият начин проклятието да бъде развалено е като принцът жертва живота си в името на любовта към принцесата. Магията е развалена, и както става в приказките, доброто побеждава.

“Когато сме нежни, когато сме мили, когато на слабия даваме сили, когато във трудност ръка си подаваме, помагаме си и приятели ставаме, когато откликнем на чуждата нужда, когато лекуваме болката чужда, по-светли и леки, от радост блестим - можем дори да летим.”
Магическа реалност, приказка с кукли, песни, и прекрасна визия.