от Александър Урумов

Постановка Димитър Стефанов
Сценография Димитър Димитров
Композитор Михаил Шишков
Фотограф Симон Варсано
С участието на Димитър Живков

„Да, да, утре ще й го кажа. Повече не мога да търпя. До тука! Баста! Каквото беше – беше. Утре ще й го кажа. Аз мислех и днес... ама викам, хайде утре...”
С такава не много решителна закана започва и смешният, и трогателен монолог на елитен личен готвач на популярна актриса. Все неловко и неуместно влюбващ се, той прави една комична (за нас) и доста горчива (за него) равносметка на живота си. Когато от него упорито искат нещо, което направо убива мъжкото му самочувствие, той потъва в закани…

Един блестящ млад актьор играе своите и нашите усещания, че животът ни би могъл да бъде по-различен, дори по-добър. А, с онова, което все ни пречи, ще се разделим с класическата рецепта – със смях. Много смях!

„Тиква” е една смешна и трогателна история на нещастно влюбен млад мъж. Една любовна история, защото нещастна или не – любовта си е любов и нищо не намалява нейната искреност. И колкото по-студена и безразлична е красавицата, толкова по-влюбен е героят. Всъщност, нашият герой изцяло прилича на онзи шут, който „забравил ранга свой и влюбил се във своята кралица”. Какво може да спре този погълнат от чувствата си, смешен в самозаблудите си и трогателен в наивността си младеж? Какво не би направил, за да бъде близко до своята кралица? Какво не би дал за един поглед или една усмивка? Влюбеният няма страхове, той е безстрашен. Единственият му страх е да не изгуби близостта на това съвършено създание, което го кара да страда и която го зарежда с вдъхновение. А когато тази фатална красавица дори не му обръща внимание, най-големият му страх е страхът от загубата на илюзиите. Защото любовта започва на игра и продължава като игра. Любовта си играе с хората – понякога с усмивка, понякога без милост. Но винаги, през всички времена и всички обстоятелства, любимата играчка на любовта си остава егото на човека. Да задраска своето его и да остане в плен на сладката илюзия или да избере мъчителната свобода, която всъщност няма да го направи свободен – това е дилемата. И безобидната и непретенциозна вкусна тиква има своето специално място в тази дилема. Защото именно чрез виртуозните си кулинарни умения героят намира път към своята красавица. В тази история аламинутите са емоционални послания, целувченият крем прелива от чувства, печената тиква е емоционален букет, изпълнен с кестени, стафиди и надежда, а Бьов Строганов си е чисто и просто едно фронтално и дори брутално предложение за брак.

Многобройните предишни връзки на нашия герой допълнително усложняват картината. Може ли това да е причината за студенината на фаталната красавица? Или просто шутът е погледнал прекалено високо за „ранга свой” и тази дързост сама по себе си носи болката на погледналия към слънцето без защитни очила?