Сценична адаптация: Лий Хол по филмовия сценарий на Пади Чайевски
Превод и постановка: Андрей Аврамов
Сценография: Антония Попова
Участват: Малин Кръстев, Калин Сърменов, Стефания Кочева, Явор Борисов, Силвия Лулчева, Иван Панев, Красимир Куцупаров, Димитър Баненкин, Асен Мутафчиев, Борислав Захариев, Симеон Гълъбов, Пламен Сираков, Милена Аврамова, Михаил Сървански, Полин Лалова, Васил Грънчаров, Ирина Първанова, Мартин Христов

Да създадем театрален спектакъл по филма „Телевизионна мрежа“, отличен с четири „Оскар“-а и сценарий, включен в десетте най-добри в историята на киното, за нас е голямо предизвикателство. Трябва не само да „преведем“ филмовата специфика на сценичен език, а главно да пренесем посланията на автора до съвременния зрител.

Преди много години гледах филма „Телевизионна мрежа“ и го възприех като сатиричен футуристичен кошмар. Днес текстът звучи като документална реалност. Историята съдържа определени паралели познати на днешния зрител. Анализът на Пади Чайефски на телевизията от 70-те години на ХХ в., може напълно да се покрие с днешния Интернет. Днес телевизорът-смартфон е в ръцете ни и ние гълтаме не само информация, а и фалшиви новини, таблоидна журналистика, компромати, „алтернативни факти”, и риалити шоута… Текстът не е единствено сатира за алчни печалбари и лицемерни кариеристи, а пиеса за това как съзнанието ни може да се манипулира чрез властта на медиите.

Известната фраза на героя: „Аз съм бесен и не мога да търпя повече!“ и днес може да е рефрен на недоволните граждани по социалните медии. Но Чайефски акцентира на опасността този гняв да бъде прихванат, преопакован и накрая неутрализиран от властта чрез демагогия и популизъм. В този смисъл „Телевизионна мрежа“ е не просто атака срещу телевизията, а пророческа метафора на днешния свят.

Иска ми се да вярвам, че бъдещите зрители на нашия спектакъл не са равнодушни, самодоволни и изолирани, че те ще усетят и тревогата скрита в тази сатира. А мястото на сатирата е в Сатиричния театър.

Андрей Аврамов