На фокус: Национален център за танц, Букурещ

Годината е 1518. Страсбург е в най-висока степен на тревога. На централния площад в града избухва танцова епидемия. Документите, които разказват за това събитие, са точно толкова странни, колкото и самото то. Във времето ще го нарекат „Танцът на Св. Вит“, хорея ласкива (Chorea lasciva), танцувална мания или хореомания, и ще предложат един микс от хуморална терапия, свръхестествен феномен, мъничко микология с доза митология.

За всеки, дръзнал да прескочи гръмките публикации в интернет обаче, е ясно, че танцовата епидемия е силно пропита с идеите на Църквата от Късното Средновековие. Малцината съвременни изследователи, които изучават и се опитват да класифицират това събитие, го определят като масова истерия, а някои танцови теоретици дори го наричат ранна проява на хореополитика