Автор: Йордан Радичков
Постановка: Ивайло Христов
Сценография и костюми: Марина Янева
Музика: Кирил Дончев

студенти специалност „Актьорство за драматичен театър“, клас проф. д-р Ивайло Христов

Действащи лица и изпълнители:

ГОЦА – Теодор Кисьов
АРАЛАМБИ – Ясен Атанасов
ЛИЛО – Вилиян Гешев
ГЛИГОР – Мартин Димиев
ИВАН ГАМАША – Александър Григоров
ЦИГАНИН 1 – Ростислав Дамянов
ЦИГАНИН 2 – Ахмет Исмаил
ПЕТРАКИ – Марио Василев, Радослав Радев
ШУШЛЯКА – Йоан Попов
ЗЕЛЕНОТО ДЪРВО – Иван Шуманов
КРОКОДИЛ 1 – Полина Грозданова
КРОКОДИЛ 2 – Никол Оташлийска
КРОКОДИЛ 3 – Елена Арабаджиян
БЪРЗАТА КАФЯВА ЛИСИЦА – Жаклин Даскалова

ЗАЩО СУМАТОХА?
За творчеството и биографията на Йордан Радичков е изписано много! Аз нямам какво да добавя, нито съм театрален критик, още по-малко литературовед, но все пак ще разкажа една история, която не е описана, а и малко хора я знаят. Трябва да подчертая, че историята ми е разказана от „достоверен източник“ и е напълно истинска!
През далечната 1965 г. едно момче от ВИТИЗ прочита току-що излезлия сборник с разкази на Радичков „Свирепо настроение“ и толкова е впечатлен от разните му там бели вълци, изгубени прасета, високомерни патки и хитри лисици, че веднага решава да направи театрален откъс по не театрален текст. Това е упражнение в класовете по актьорско майсторство, което се прави в края на първи или началото на втори курс. Момчето кани свой колега и двамата се заемат със сценичната реализация на текста. „Достоверният източник“ пропуска подробности около репетициите на двете момчета, но резултатът, както твърди той, е поразителен! Целият клас е възхитен от работата на своите колеги, а най-много техния преподавател. Преподавателят кани Радичков и след като наново гледат откъса, преподавателят се обръща към автора и казва:
- Видя ли Йордане, че твоите текстове стават за театър!
И забележете! Две години по-късно в Сатиричния театър се ражда пиесата и прочутото представление „Суматоха“!
Мисля си, какво ли щеше да стане, ако това момче не беше прочело „Свирепо настроение“? Е, сигурно пак щяхме да се радваме и на „Суматоха“, и на „Януари“, и на „Опит за летене“… Но пък историята е хубава, нали? Само забравих да кажа, че главните герои в историята са: Милен Пенев, Стефан Бубадов и техния преподавател Методи Андонов! Мир на праха им!
Та на въпроса: Защо „Суматоха“? Ще отговоря: А, защо не? Тя и без това, почти, е зачената във ВИТИЗ!
Приятно гледане и стискайте палци!“ – проф. д-р Ивайло Христов
Р.S. Специални благодарности на „достоверния източник“ – Стефан Мавродиев.
- проф. д-р Ивайло Христов