театрална постановка
от Сара Рул

Превод: Харалампи Аничкин
Постановка: Петър Денчев
Сценография: Петър Митев
Музика: Христо Намлиев
С: Биляна Стоева, Николай Божков, Веселина Михалкова, Симеон Лютаков, Милена Кънева и Полина Недкова

Телефонът на мъртвеца изследва парадоксалните възможности на съвременните технологии през дигиталната епоха да свързват и разделят хората.

По същество това е история за екзистенциалната самота в един свят, в който потенциалната свързаност е изместила съдържанието на връзките между хората. Това съдържание е запълнено с травматични преживявания на личната самота, на загубата, на любовта, които от събития от нормалния човешки ред са се превърнали в поражения на личността, увеличили многократно своето значение поради технологията.
Пиесата на Сара Рул разказва за смъртта с чувство за хумор, настоявайки, че животът продължава да бъде забавен, банален и след смъртта. В този текст има известен кураж, че човешката нищожност може да бъде забравена поне за миг, ако някой се погрижи за секунда за паметта ни.