"Само час спокойствие"
от Флориан Зелер

Превод: Снежина Русинова - Здравкова
Постановка: Антон Угринов
Сценография: Свила Величкова и Ванина Цандева
Музика: Мартин Каров
Фотограф: Антон Даскалов
Участват: Кръстю Лафазанов, Стела Ганчева, Явор Борисов, Мирослава Върбанова, Асен Мутафчиев, Пламен Великов, Теодор Елмазов, Ана Вълчанова

За мен това е комедия за съвременния човек и нашата неспособност да съжителстваме с другите.

В текстовете на Флориан Зелер откривам неща, които ме вълнуват. Теми, близки до мен и моето усещане за света. Гледни точки, осветяващи нелепостта на нашето живеене и претенцията ни, че сме нещо кой знае какво, докато всъщност се въртим в кръг като хамстери в аквариум.

Комедиите на Зелер са винаги написани сръчно и с великолепно чувство за хумор. Струва ми се, че през тях той оглежда света на човека и неговата трагикомична парадоксалност. Поне аз така го виждам. Винаги в разпиляност, без център, неспособен да води елементарен разговор, а не безкрайни монолози, съвременният човек марширува смело през живота устремен към… и той не знае накъде. Но това няма значение. В крайна сметка той никога не знае какво иска, но за сметка на това го иска силно и веднага!

Може би всичко това звучи малко тъжно, но не е, защото както казва ирландският драматург Самюел Бекет – “Няма нищо по-забавно от нещастието. Гарантирам ви това. То е най-комичното нещо на света”.