"Теменужката от Монмартър"
Оперета от Имре Калман

Режисьор-постановчик: Бойко Богданов
Диригент-постановчик: Игор Богданов
Диригент: Васил Вълчев
Сценография и костюми: Лидия Къркеланова
Хореография: Катя Богданова
Хормайстор: Яница Брънзелова
Концертмайстор: Милена Байнова

С участието на: солисти, актьори, оркестър, хор и балет на МДТ "К. Кисимов"

Авторски права: Josef Weinberger Wien, Ges.m.b.H, from the catalogue Octava

Анонс от режисьора Бойко Богданов:

"Теменужката от Монмартър" е призната от световната музикална критика за най-зрялата творба на Краля на оперетата - австро-унгареца Имре Калман. Това произведение е поставило основите на жанра мюзикъл. Първата премиера се е състояла в оперетния театър "Йохан Щраус" във Виена на 20 Март 1930г и от тогава не слиза от световните музикални сцени. За основа на либретото на "Laviolette de Montmartre", написано от Юлиус Брамер и Алфред Грюнвалд, е послужила една малка книжка - "Сцени от живота на бохемата". Това е своеобразен бестселър за времето си, написан от Анри Мюрже.

Историята е мила, простичка и, в известен смисъл, романтично-мечтателна: разказ за мечтите и живота на три момчета. Те са от оня вид "хвърчащи" хора, на които у нас често им притурят определението, че вместо да трупат материални блага (пари и власт), "гонят Михаля" - музикант, художник и поет. Заедно с тяхната история е представена и историята на едно момиче - улична цветарка и певица от квартала на парижката бохема Монмартър, името й е Виолета. Едно най-обикновено бедно момиче, което от улична цветарка по пътя на случайността се превръща в истинска оперетна звезда в театър "Водевил". Нинон е друга жена, също част от тази компания. Тя олицетворява жената кокетка - привлекателна, сексапилна и амбициозна, леконравна собретка, която жертва любовта си в името на кариерата и далеч преди чудото да връхлети нашата теменужка Виолета, постига своя мечтан успех... слава, лукс, пари... И когато го постига, признава на своя любим, че има всичко "освен... любов". В центъра на любовния триъгълник по стар класически обичай е художникът Раул Дьолакроа, раздвоен в избора си между тези две жени - преуспяващата леконравна авантюристка Нинон и скромното дете на улицата, което пее като чучулига, трудолюбивото и стеснително момиче Виолета.

В края на нашия спектакъл, както често се случва в оперетата (за разлика от операта, където обикновено има трагичен финал), тук всички са щастливи. Омъжената за богат генерал-министър на изящните изкуства Нинон намира своя истински път в живота, отказвайки се от сценична кариера, за да живее в лукс и да отглеждат заедно с генерала коне... А Виолета, изгряла като новата парижка звезда в деня на премиерата на оперетата - произведение на нашите трима главни герои, получава, освен възторжените аплаузи на публиката, любовта на художника Раул и сензационната новина, че е... (това няма да ви издадем, ще го научите на финала на представлението)."