"Орфей или върни се в своя ад, човече" - онлайн

... прочети още Единствено човешката личност може да решава и разрешава човешките си проблеми. За разлика от растенията и животните човекът има шанса да е това, което е решил да бъде. Неговото съществуване е в смисъла на самоконституирането му, дадена му е възможност за излизане извън пределите на себе си. Той извършва скок – към божественото, към космоса – този извън него и този вътре в него, към света, към себе си, към свободата. Така той надраства себе си, разплитайки кълбото на възможните си възможности. Няма човек без свят, няма Аз без другите. Динамиката на този спектакъл, който бяга от полето на разказа и се стреми да тича, да скача и да пада в полето на сугестивното, на непосредственото, на конкретните усещания и случвания, освободени от своята обстоятелственост, единствено способни да осветят „тъмното” на нашето подсъзнание и да го изпълнят със „светлото” на нашия Дух. Динамично конструктивното чувство, няма да позволи на спектакъла да остане в плен на „културното” – дори с цената на пристъпване на неговите граници. Ще работи с граничното и в граничното за да постигне необходимата „живост”. Скок и полет. „Грабването” трябва да осигури съпричастността на гледащия и слушаштия, а не логиката и основанията, не неговата образованост и информираност. Не е и неговата подготвеност или неподготвеност. Като това, което виждаме е чуваемо, а това, което чуваме е видимо. Онлайн можете да гледате тук: https://www.facebook.com/theatre.almaalter