*В памет на проф. Крикор Азарян*

"Трамвай Желание" е история, която предизвика челен сблъсък няколко пъти в моя живот. Колабирах след премиерата в Бургаския театър през 1975 г. Бях на четири години. Режисьор на спектакъла беше моят баща – Красимир Спасов, а в ролята на Бланш – моята майка Рут Рафаилова. Финалът на пиесата: медицинската сестра извива ръцете на мис Дюбоа, извежда я от сцената и няколко мига по-късно се чува вик, разтърсващ целия салон... последван от тътена на преминаващ влак. Спектакъл като опияняващо пътешествие в търсене на Щастието, което води към дверите на Ада...

Във ВИТИЗ нашият професор Азарян още през втория семестър ни хвърли в бездната, наречена Тенеси Уилямс. До сега си задавам въпроса: изплувах ли оттам... и изобщо какъв е съвършеният актьор, създаден да изиграе този автор?! Коко ми казваше: "Ако убиеш демоните в теб, ще умрат и ангелите. Добрият актьор на Уилямс прелита леко между тях подобно бясна сърдечна кардиограма."

Пиесата "Трамвай Желание" се появява през 1947 г. и е призната за истински шедьовър в историята на световния театър. Повече от три десетилетия след смъртта на Тенеси Уилямс темите и героите му са повече от актуални за съвремието ни. Герои, които пропадайки в "кладенеца" на живота – не откъсват погледа си от звездите...

Първоначалното заглавие на "Трамвай желание" е "Нощта на покера". С целия екип ще разиграем спектакъл като фотосветкавица – отразяваща, взривна, опустошителна катастрофа. Последна, силно концентрирана, съдбоносна игра на покера, наречен Живот. Убедени сме, че нашата модерна адаптация върху "Трамвай Желание" ще предизвика у зрителя неочаквани гледни точки, въпроси, надежда за лично спасение от сивотата на битието.

Та не са ли това пиесите на Тенеси Уилямс? Един огромен въпрос за оцеляването на душата?

***Касиел Ноа Ашер***