НИЕ, ДУХОВАТА МУЗИКА!
Театър НАТФИЗ

Автор: по Йордан Радичков
Режисьор: Петринел Гочев

Участват:
IV курс „Актьорство за драматичен театър“, клас проф. д-р Атанас Атанасов

Анета Иванова, Бистра Окереке, Боряна Маноилова, Боян Петров, Бояна Авджиева, Василена Кънева, Велизар Емануилов, Велина Андреева, Виолина Доцева,Владислав Стоименов, Дария Димитрова, Елизабет Марангозова, Йордан Върбанов, Кирил Недков, Кристиян Топов, Любомира Башева, Мартин Петков, Моника Иванова, Румен Михайлов, Христина Джурова, Цветелина Атанасова, Явор Гаджев

фотограф Росина Пенчева
художник на плаката Цветелина Атанасова
сътрудник по сценичното пространство и костюм Киряна Аврониева (IV курс СЕД, клас доц. д-р Мира Каланова)

ЗА ДУХОВАТА МУЗИКА

Черказките музиканти ми се оплакаха: някои били казали, че тая духова музика трябвало вече да се закрие. В селото на всеки стълб виси по един високоговорител, а на площада висят три — за какво е тогава духова музика, едновремешна и остаряла работа! Черказката духова музика е наистина стара. Едва ли някой в селото знае годините на инструментите; трябва да ви уверя, че ако вие ги погледнете, ще ви се сторят стари едва ли не колкото слънцето. Това дори и собствениците на инструментите не го знаят, защото твърдят, че те са си такива, откакто е създаден светът…

Духова музика има, откакто свят светува, и нея никой не може да я закрие. Ако може да се закрие една държава, то и Духовата музика тогава може да се закрие. Защото всичко започва с музиката и свършва с музиката. Кога човек умре, пак с музика го изпращаме.

Ако един ден Черказки изпраща космонавт, ние, Духовата музика, и там ще свирим. А тия, които говорят, че щели да се закриват духовите музики, изобщо не ме занимават. Както казва Миал — Духова музика има, откакто свят светува.

Чуйте какво ще ни разкаже самата Духова музика за себе си и отсъдете тогава дали може да се закрие.

Из „Ние, духовата музика“, Йордан Радичков

ПРЕМИЕРА 5 декември 2018, 19.00 ч., Драматичен театър, Голяма сцена, СЕЗОН 18/19