Представлението изследва механизмите на магия в театъра: илюзията и омагьосването, чудото и измамата, танца и цирка.

На сцената е млад човек, който изследва Вселената и ни споделя размишленията си за нея. Той е едновременно там и не е. В своята нищожност той губи себе си и скита – като космонавт, като пътник, като моряк, като сомнамбул, като всеки, който не знае точно накъде върви, но продължава.

„Двойното“ пространство е изградено от няколко повтарящи се елементи. Сцената се възпроизвежда вътре в себе си в миниатюра – пространство в пространството. Малки изчезвания на реалността се получават от тази конкретна магия. Тъмнината е основна част от тази сцена на появявания и изчезвания. Предметите се движат сами. Обектите се трансформират. През това време зрителят наблюдава образите на тиха илюзия.

Целият замисъл се върти около крехкостта на възприятието и тихата сила на преображението. Неуспешни опити за дефиниране на реалността:

Сънувам ли реалността?

Това, което си представям, не е ли реално?

А моите мисли?

Ние често имаме усещането, че нещо е реално, когато то не е. Усещането, че нещо е познато и в същото време е непознато. Особеното чувство, че нещо вече е преживяно. Убедеността, че си спомняме нещо, което никога не се е случило.

Предизвикателството е да се придаде плът на публична илюзия в театъра.

Предизвикателството е да започнем с илюзия, с която всички са съгласни, за да стигнем до нова реалност.

Една илюзия е съгласувана, когато играем с открити карти: ние „казваме“ на публиката, че играем, искаме от нея да сключи договор с нас и да приеме някои особени правила на играта.

Това е крехката начална точка, за да започнем пътешествието: започвайки от играта, публиката е пренесена в друго измерение. На сцената има нова реалност.

Система от китайски кутии: Образи, струпани един върху друг като стари прашни книги - Едно нещо се превръща в друго, един предмет се приближава към друг и една малка история се вмества в друга. Фрагментите личен живот са смесени с неща, прочетени кой знае къде и кога, с истории и случки, за които някой му е казал, че ги е живял, че ги е сънувал, че си ги е представял.

Тези фрагменти създават малък съгласуван свят, може би изцяло лична космология, в която всеки може да се разпознае.

И целият този невидим свят, който е между образа, изгледа и нещо друго - целият този свят става все по-ясен, създава прекрасен каталог на реалността. На това, което съществува, но е невидимо. На това, за което е казано, че е невъзможно.

С публиката. С магията. С тялото. С пространството, което се преобразява и в което всяко нещо сменя цвета си.

Нашето въображение се захранва от разказите на двама велики писатели: Хорхе Лиус Борхес, по-конкретно сборника „Измислици“ и Итало Калвино, сборника „Космически комедии“.

Историята е изградена като система от влизащи една в друга китайски кутии, което оставя впечатлението, че създаването чрез съня е потенциално безкраен процес. Авторът плъзга читателя в магически свят с неопределени контури и го принуждава да си зададе въпроси, които не могат да намерят отговор, поне не в този свят .

Франческа Равиола за късия разказ " Кръглите руини" от Хорхе Луис Борхес.

Компания DispensaBarzotti

Международният партньорски проект „Наистина“ е най-новата проява на базисната цел на ТР „Сфумато“ да работи като активен европейски център за театрално новаторство. За нас компания DispensaBarzotti е откритие на уникална артистична инициация със свой поглед и глас в действие, а оригиналната идея на настоящия проект и етапите на досегашното му развитие са гаранция за работен диалог, сериозен процес и постигане на творба с висока художествена стойност върху универсалната тема за човека в битието, отворена за взискателната млада българска аудитория.

„Наистина“ е международен проект от „ново поколение“. През идеята да изследва магичното в реалността той обединява партньори-съмишленици в едно общо артистично пътуване през пространства, етапи на създаване и срещи с публики; отваря за достъп самия процес за съ-участие на много хора; вдига бариерата между „правим“ и „показваме“, отглежда спектакъла в непрекъснат открит диалог. „Наистина“ е среща от нов тип съзидателно съвместно живеене, което трае и настоява за продължение.

Маргарита Младенова

Театрална компания DispensaBarzotti** от Италия е създадена през 2014 г. от **Алесандра Вентрела** и **Роко Манфреди**, възпитаници на Националната академия „Паоло Граси“ в Милано (2010-2013). Първият им спектакъл „Смъртта приветства Барби“ е финалист на наградата „Джани Дамяно“ за улични изкуства (2015). Следват „Хомология“ (Специална награда за сценарий, 2015 г.), site-specific пърформанс „Възхвала на манекена“ за фестивала „Insolito“ (2015) и пътуващият спектакъл „Какво представляват светулките“ за същия фестивал (2016). От 2015 г. ръководят ателиета за възрастни и за деца.

В рамките на Малък сезон 2018 компанията представи спектакъла „Виктор“, създаден през 2017 г. за фестивала „Режисура под 30“ и носител на Специалната награда на журито. Проектът беше препоръчан от Асоциация „Dominio Pubblico“ в сътрудничество с Teatro di Roma – National Theatre и спечели номинацията „Малък сезон 2018“, която се изразява в подкрепа и представяне на нов проект на компанията през новия сезон 2018 – 2019 на Театрална работилница „Сфумато“.

Последният им проект „Наистина“ е в процес на създаване, премиерата му се очаква да бъде през лятото на 2019 г.