В паметта на всеки човек неизменно стои едно събитие, случка някаква, може би малка, такава, на която не е обърнал много внимание, докато се е случвала, казал си е, че ще се справи, какво толкова, пък после е продължил нататък с живота си, с повтаряемото и познатото, докато една вечер, кой знае защо, докато чете книга, или пък гледа филм, или се опитва да заспи, тази малка случка по нещо му напомня, че я има, и той изведнъж разбира, че тя е разцепила целия му живот на две. Че всичко досега се дели на „преди“ и „след“ нея. Че напоследък самото му време тече малко по-различно, малко по-иначе, малко по-бързо, малко по-неуловимо, малко по-сънливо, песъчинките трополят в часовника, а никой не ти казва колко остава.

Понякога човек не обръща внимание на това, обръща се на другата страна и заспива, или пък затваря книгата, или гаси филма, а на другата сутрин вече смътно си спомня, че предната вечер нещо е разбрал, но не е сигурен какво точно, та продължава, както е свикнал.
А понякога се случва чудо.