Автор: от А.П.Чехов
Режисьор: Ростислав Георгиев
Участват: Цветан Алексиев, Димитър Василев

Актьорът на празната сцена, на която цял живот е играл, оголена от всички бутафорни декори, създаващи илюзорен уют, застава пред Страшния съд на „бездушната, черна яма”. Като пред най-висша, последна инстанция, която да определи как е „изиграл спектакъла си”. Бездънната яма е погълнала, запечатала целия изтекъл живот на актьора и сега го избълва за последен преглед-равносметка. Кои са били най-значимите му роли в същия този спектакъл-живот? Като жесток, но справедлив съдия, ямата предоставя пред погледа му не само изиграните – тези, които са били, но и мечтаните – тези, които биха могли да бъдат, за да може той сам да провъзгласи присъдата си след „края на играта”.

„...ще бъде Божи мрак като в театър,
угасват лампите, защото сцената ще се смени,
с гърмене кухо на кулиси, с движение на мрака
върху мрак,
и ние знаеме, че хълмовете със дървета, цялата
далечна панорама
и импозантната фасада ги навиват и изнасят...”
Т.С. Елиът