Автор: по Уилям Шекспир
Постановка: Людмила Стоин
Сценография: Юлияна Войкова-Найман
Музика: Мира Искърова
Хореография: Александър Манджуков
Сценичен бой: Камен Иванов
Плакат: Янина Петрова
Фотограф: Теодора Тодорова

тромпети Ян Дунев
участват студенти специалност „Актьорство за драматичен театър“, клас проф. Здравко Митков
Действащи лица и изпълнители:
Орсино – Георги Крумов, Борис Кръстев
Себастиан – Добромир Тодоров, Кристо Стоичков
Антонио – Борис Кръстев, Константин Николов
Капитана – Ивайло Кутев, Георги Крумов
Валентин – Георги Начов, Ивайло Кутев
Сър Тоби – Кристо Стоичков, Добромир Тодоров
Сър Андрю – Константин Николов, Георги Начов
Малволио – Ивайло Кутев, Георги Крумов
Фесте – Благица Стоименова, Изабела Иванова
Оливия – Сара Драгулева, Благица Стоименова
Виола – Изабела Иванова, Елена Петрова
Мария – Мария Илиева, Константина Георгиева

„Карнавална нощ“ е история за търсенето и капризите на съдбата. Това е една комедия за хората и кръговрата, в който те неизменно се въртят. Веселият празник на живота, в който ни очаква много смях и забава, много обрати и случайни срещи. Зад всеки ъгъл се крие изненада, която често е заложена от собствените ни стремежи и мечти. Докато близки се губят в житейската буря, шансът събира непознати, за да ги остави завинаги заедно. Любовта се крие предрешена съвсем близо. Тя трябва само да бъде забелязана под привидната невъзможност. Но във вихъра на забавата, може и да не разпознаеш човека под маската и да вземеш за свой някой чужд. Желанията могат да подлъгват, че невъзможното е възможно. Смехът може да е до сълзи. Приятелството може да е заблуда. Обичта може да бъде предадена. Отмъщението може да е сладко. Опиянението може да е измамно. Може накрая да останеш сам. Шегата може да се окаже жестока подигравка. Може и просто да се посмееш на човешката недосетливост. Бъдете бдителни – всички са маскирани и всеки играе някой друг. Няма нищо страшно. Това са правилата на карнавала. В неговия забързан ритъм, след музика и танци, до теб остава този, когото държиш за ръка. А сега да свалим маските.

Людмила Стоин