Колко същности има човек? Възможно ли е всички нереализирани желания, които той погребва в себе си, един ден да се надигнат и да го превземат? Външна ли е силата, която ни тласка към разрушение и смърт, или извира от нас самите? Ако човек се поддаде на тази сила и се изправи пред жестокостта, на която е способен, може ли отново да бъде същият?

"Жената Макбет", базирана на Шекспировата пиеса, е за моментите, в които човек изведнъж полудява и неусетно става някой друг*. За това докъде се простира вредата, която нанася под влияние на мрачните си пориви. Ще насочи ли, като скорпион, инстинктът му за себесъхранение жилото към собственото му коремче*? Тези въпроси са изследвани през погледа на жената Макбет. А всичко започва с отварянето на едно писмо...

*Константин Павлов, "Изход винаги съществува"