"Железният светилник" от Димитър Талев

... прочети още Запалването на "железния светилник" разпръсква мрака в душите на неговите герои, събужда националното самосъзнание, жаждата за живот, свобода и творчество. от Димитър Талев Драматизация и режисура: Бойко Илиев Участват: Бисер Маринов, Ралица Нейкова, Мариела Топалова, Марияна Бранкованова, Николай Сяров, Яцек Янков. Костюми: Жанета Иванова Сценография: Теодор Даскалов Напред - към корените ни! "2020 година се оказа принудително плодотворна за взиране в себе си. Първо истерично се впуснах в преоткриване на антиутопията "1984". Светът, предсказан от Оруел стремително се превръщаше в плашеща реалност. "Големият брат" размахваше предупредително пръст от екрана. Свряни в ъгъла, зачакахме… да ни отмине… онази с косата…Може би подобни чувства е изпитвал Димитър Талев, сврян в ъгъла на килията в концлагера "Куциян" през 1944г. Физически изтерзан и изолиран от реалния свят, великият български писател, вероятно в тези мъки ражда. "Железният светилник", "Преспанските камбани" и "Гласовете ви чувам". Потопих се в неговото необятно и родолюбиво творчество. Дедите ми в мен надигаха глава. Героите на Д. Талев се сливаха с моите дядо и баба от Кукуш, които бягат от зверствата и палежите, извършвани от гръцката войска… Българският Кукуш се превръща в Гръцки Килкис… Пътят на спасението от безумието на света за мен бе да потърся онези свои разбъркани корени. Инстинктивно това направих. Драматизациите, които се родиха, вече пренасяме на театралната сцена. Там отново да заживеят хората, които са милеели за българския род и език, борили са се, и нерядко са давали живота си, за да ни има нас… В "Железният светилник" многократно се говори за "робския нечестив дух в забъркания, тъжен живот… на целия този народ, който живееше от векове в неволя, в немотия, в постоянен страх и несигурност", но романът завършва със сватбата на Лазар и Ния. Животът продължава въпреки мрачната трагедия в семейството. Талев много добре знае, че любовта не само свързва, но и разделя хората, че не само възвисява, но и погубва, че не само ражда, но и умъртвява, че води не само към щастие… Загубил своята любов, зографът Рафе Клинче я претворява в иконостас, който сътворява за черквата, където се служи на наш, български език и вплетените изкусно в дървото образи на двамата влюбени ни вдъхновяват, преклонени пред гения на Твореца!" - Бойко Илиев