Театрална работилница "Сфумато" продължава да качва по едно представление седмично от своята история в канала си в YouTube. Този път предлагаме на вниманието ви документалния филм...

"Черни бегълци" (2005)

режисьор Любомир Младенов

На пръв поглед филмът на Любомир Младенов разказва за пътуванията на авторския спектакъл на Маргарита Младенова и Иван Добчев "Черното руно" по света. Географските измерения са впечатляващи: от Париж, през Москва и Новосибирск, до Япония. Само че дори това не е основното във филма. Деликатно, с остроумие и хумор, в кадрите упорито е запечатано театралното търсене на човещината, на първоосновите на общото живеене, на отношенията човек-природа, човек-космос... Защо човек живее така, чии са закони на живеенето му, какво е да мечтаеш, какво е постоянно да си пътник, как да откриваме (и на каква цена) тучни пасища за душите ни?... Номадът като първообраз на актьора, на твореца е третият пласт във филма. Но – за да не е извън времето си – във филма има и четвърти пласт: този за "номадното" съществуване на Театрална работилница "Сфумато", която за 15-16 години съществуване смени вече четири пъти сградата, която всеки път изпълваше със заразителния си дух.

Първият кадър е на спящи в автобуса познати лица. Те спят така уморено или така дълбоко, сякаш упоено искат да забравят света, от който идват. Актьорите пътуват и сънуват. Сънуват може би друг живот, може би някакъв друг театър, който чак след време ще разберат, че вече пълноценно са изживели...

Трябва да се видят пулсиращите вени по лицето на Маргарита Младенова. Трябва да се види как се разхожда по сцените Иван Добчев (очарован и смаян в чужбина, стоически и отрешен, когато гледа разрушението на предишната им сцена). Трябва да чуем лаконичните интервюта с актьорите. За да разберем, че никак не е лесно постигането на онова, което направи "Сфумато" известен по света театър. И колко някак лесно и безгрижно държавата е готова да поеме риска да унищожи, да разруши, да смаже вече изграденото, започващото да дава плодове.

Във филма има болка, инат, впечатляваща доза фанатизъм, надмогване, духовна щедрост, радост от успеха, любопитство към неизвървените пътеки, към непробваното – от това е съставена Театралната работилница "Сфумато". И филмът много интересно, точно, ясно и с огромна преданост и любов го разказва.

Затова разбираме и правим усилия да следваме театралните каракачани от "Сфумато". "Черните бегълци" имат усет за по-богатите ливади, за по-бистрата вода, за по-чистия въздух. Пък и черен гологан не се губи.

Никола Вандов, „Култура“