"C(въглерод)" - кураторска изложба на Слав Недев

... прочети още Тази изложба е посветена на един позабравен от ежедневна употреба елемент - въглеродът, или просто на живота в неговите най-различни форми и проявления. Въглеродът е един от малкото химични елементи, известни още от античността. Химичният му символ С е съкращение на латинското Carbonium, от лат. carbō – „въглен“. Среща се под няколко алотропни форми, най-известни от които са графит, диамант и аморфен въглерод. Разпространен е широко в земната кора, а във Вселената е четвъртият най-разпространен (като маса) елемент, след водорода, хелия и кислорода. Въглеродът образува повече химически съединения от всеки друг химически елемент. Към днешна дата са описани над 10 милиона чисто органични съединения, които са само малка част от теоретично възможните. Може да се каже, че въглеродът е в основата на живота. Всички живи организми са изградени от органични молекули, а те на свой ред – от въглерод. Всички клетки, от които е съставено нашето тяло, съдържат големи количества от този химичен елемент. Една от основните причини за това е вече споменатата способност на въглерода да се свързва с други елементи. Има и други елементи, които се свързват лесно, но единствено въглеродът може да се свързва с други въглеродни атоми и да образува дълги въглеродни вериги и пръстени. Без това негово свойство молекулата на ДНК би била невъзможна. Освен това повечето въглеродни молекули са стабилни (не се саморазпадат), но в същото време могат да влизат в нови съединения. Вероятно тази комплексност и гъвкавост на въглерода са предпоставка и възможност за комплексността и гъвкавостта на живота въобще. В тази изложба въглеродът е метафора на живота видян като „химия“ в най-широк смисъл – като взаимодействие, реакция, горене, превръщане, трансформация, изменение, обмен, консумация, изразходване, енергиен феномен, организация, само-организация и разпад на материята… най-сетне като възможност за самия живот. Въглеродът може да бъде интерпретиран и ка то модел на човешкото същество – винаги свързано, отдаващо и приемащо енергия на и от другите и все пак оставащо идентично на самото себе си и запазващо своя специфичен характер. Както въглеродните атоми образуват дълги вериги, така и ние хората се свързваме с околните и изграждаме/участваме в мрежи, кръгове и т.н., които се трансформират, разширяват, свиват или разпадат. Куратор: Слав Недев В изложбата ще видите: Аксиния Пейчева -- инсталация Алла Георгиева -- живопис Генади Гатев -- живопис Мария Налбантова -- смесена техника Моника Найденова -- обекти от стъкло Павлин Радевски -- скулптура Радослав Мъглов -- живопис RASSIM® -- живопис Рафаил Георгиев - Рафо -- скулптура Слав Недев -- живопис Стефан Петрунов -- живопис