Постановката на Жан-Пиер Мартинез цели да осмисли един хипотетичен период от нашето съществуване. Да надникне зад завесата на "Какво ако беше станало така?". Да изследва човешкото желание да бъде играещ. Да проследи границите на самотата. Дълбоките теми, преплетени в текста са представени посредством извънредно лекото и хапливо перо на френския драматург, който владее световните комедийни сцени през последните години.

За постановката

Седем дълги години човечеството се бори с поредната световна пандемия. Три жени се записват за първия обявен кастинг след масовото затваряне на културните и театрални институции, на който се явяват без текст. Липсата на основния компонент, който задвижва един спектакъл не изглежда толкова плашеща, но всъщност може да доведе до редица проблеми, сред които екзистенциални кризи, размити граници на въображението и реалността, както и раздвоение на личността.

Всичките тези катарзисни моменти от живота на трите непознати, се случват само и единствено по една причина: няма автор.