театрална постановка
от Александър Галин

Режисьор: Пламен Марков
Сценография и костюми: Мира Каланова
Музика: Калин Николов
С: Михаил Мутафов, Теодора Михайлова, Нели Вълканова, Юлияна Чернева, Милена Кънева, Валентин Митев, Петя Ангелова, Денка Радева

"Харесах тази пиеса. Открих, че има какво да изповядам чрез нея. Всъщност, както винаги съм си избирал пиеси. Впечатли ме този герой Чмутин. Герой пред бездна. Познавам това чувство, на смесица от автоирония, вина, фатализъм, душевни колизии и заедно с това изстрадана вътрешна устойчивост.

Знам много, но, слава богу, не всичко, за тръпката и адреналинa от предстоящото саморазрушение, както и за решимостта да продължаваш да отстояваш избора си, независимо дали печелиш или губиш. Какво всъщност е успеха, сравнен с тези емоции, каквото и да значи тази коварна дума - успех. Като се сетиш колко успели творци се самоубиха напоследък по един или друг начин! Бездната пред теб не мирише, но чувствителният човек я предусеща с всичките си сетива, както животните земетресенията. Замирисва, та даже вони, чак като паднеш долу, колкото и да ти е запушен носа. Усещането пред бездната е особено… Чмутин е пред бездната… Дъщеря му и съпругът й се опитват да го изтласкат от тяхната си територия… Надяват се той да отстъпи от своите, ограничаващи ги, според тях, принципи или пък най-добре, да се маха… Сватосват го насила… Драмата, свързана с неизбежното, като че ли, обстоятелство, че посветеността на кауза, изяжда безвъзвратно личния живот, деформира го… Закъснелите опити на Чмутин да компенсира… Яростта му да устоява… Драматични и комични перипетии… Шум за заглушаване на песента от удари на метална тръба по парното… Бездната… и шутовщината… и отчаянието… и смешните глупости… и чувството на болка, когато от теб се отделя някой от твоята плът и кръв… и изповедите… и травмиращата раздяла с любими хора… и присмехулността… и жаждата за взаимност… и надеждата…"

Написал отчета: Пламен Марков – Варненчик