Празник на шопската спържа и суджука – Копривщица

... прочети още Спържата е спомен. Споменът от детството, когато в някоя студена сутрин на двора комшията и дядо ви са заклали прасето за зимата. Въртяли са го над запалена слама и са започнали да го разфасоват. Сръбнали са по една греяна ракия и са подредили мръффките по видове и начини на обработка. На една страна са сложили бъбреците, кървавото месце, тънките черва, част от черния дроб, белият дроб и шареното месо от коремната тлъстина. Всичко са нарязали на дребно, баба ти е цепнала бъбреците, накиснала ги е в оцет а чревцата е обърнала и дълго ги е плакнала на чешмата в двора. Всичкото това се слага в казан от някоя леля разбирачка и започва да се подгрява на огъня от вършини за компот. След 3-4 часа му се слагат две три шепи праз лук и десетина сушени люти чушки натрошени на дребно. Сипва се в буркани и се реди в мазето. На по височко, че и децата да не стигат. В студените вечери около потната кана с вино ще се дочуе „Жена, донеси от спържата да не хабим виното“. Та това е спържа. Шопска спържа.