Преданието за „танцовата чума”, която карала стотици да не спират да танцуват с дни, докато не изнемощеели до припадък. Тази масова истерия, възпалена от танца, вдъхнови нашето въображение да създадем спектакъл, в който хорото да бъде предложено като изход, като спасение, като тържество на живота и над живота. В нашия спектакъл орото не е чума, а възможност за свръхгорене, за забравяне на произход и род, за скъсване с тук и отлитане като невидим протон отвъд видимите звезди. орото не е чума, ово е „истествено чувяшко общение!”