Не мислете, че един министерски пост е само разхождане из просторни кабинети, напрегната работа зад масивно бюро, щракане на фотоапарати и отговори на въпроси на нахални журналисти. Министерският пост е и обкръжение на върволица от приятели, роднини, близки и познати, които използват момента, за да се уредят по-богато и по-добре. Вратата не се затваря за просители на това или онова, сякаш цяла България се изсипва пред министерския кабинет.

Постановка: Пламен Панев
Сценография: Цанко Цанев
Участват: Христо Гърбов, Венцислав Петков, Косьо Станев, Любомир Кънев, Петя Венелинова, Татяна Цветкова, Йовко Кънев, Ивайло Спасимиров, Надя Банчева, Евгения Явашева, Кристиана Ценкова

Женската прелест - десертът на властимащите

Не мислете, че един министерски пост е само разхождане из просторни кабинети, напрегната работа зад масивно бюро, щракане на фотоапарати и отговори на въпроси на нахални журналисти. Министерският пост е и обкръжение на върволица от приятели, роднини, близки и познати, които използват момента, за да се уредят по-богато и по-добре. Вратата не се затваря за просители на това или онова, сякаш цяла България се изсипва пред министерския кабинет.

Но в комедията на Ст.Л. Костов идва спасение: при главния герой министър Кочев се явява прелестното създание , наричано Малинка, и от тук насетне се завъртва комедийната интрига - смесицата от любовна авантюра, стремеж към властничество, кариеризъм и жажда за пари така се омесват, че министерският пост изведнъж получава и други измерения. Великият ни комедиограф доказва, че в този живот има и непреходни неща като любов, уют, семейно огнище, обич - явления, които са много по-човешки и искрени от "топлината" на министерското кресло.

Комедията на Ст.Л.Костов е написана през 30-те години, но все още министерското кресло е стабилно и чакащо поредния си стопанин, за да започне авантюрата от власт- пари- любов. Женските прелести се оказват десертът на властимащите. Хубав десерт, нали?

КОЧЕВ: Днес направих едно добро дело… Ах, сладка, мила женица!(Звъни) Неочаквано… ненадейно… Щастие и за тях, и за мене. Ще изскоча най-после из моето старо пристанище! Сбогом, Ветке…сбогом, Буков! (Влиза Иван)… Няма да приемам… Отивам в Министерския съвет. Дай ми да се облека. (Иван му помага да се облече)… А, Малинке, ах, сладурче!