Лебедово езеро от Пьотр И. Чайковски

Примабалерината, педагог и хореограф, настоящ ръководител на
многонационалната балетна трупа на Държавна опера-Стара Загора Силвия
Томова поставя „Лебедово езеро“ на базата на класическата версия на Лев
Иванов и Мариус Петипа. Художник на декора и костюмите е младият талант
Денис Иванов.

В главните роли в спектакъла на 2 април ще видите примабалерината на
Операта Анелия Димитрова и Паскуале Казиеи, още Ивайло Янев, Каито
Такахаши и цялата многонационална трупа на балета на Държавна
опера-Стара Загора.

„Лебедово езеро“ на сцената на Старозагорската опера няма за цел да
повтори онова, което почитателят на класическия балет гледа вече 140
години. Творческият екип се стреми да изследва въздействието, което има
върху зрителя това произведение, за да успее да „облече” спектакъла с
внушенията и усещанията на своя вътрешен свят и така да превърне
познатия балетен шедьовър в едно ново, модерно представление, решено с
всички актуални средства на съвременната сценография и сценична техника
и възможности. В новия спектакъл на „Лебедово езеро“ декора и костюмите
допълват и подчертават режисьорската концепция и са отражение на
експресията, която цели конкретно внушение на публиката. Главното оръжие
е визията, защото именно тя попада първа в обсега на зрителското
внимание и именно тя налага и диктува настроението и носи „въздуха”,
който диша публиката.

В „Лебедово езеро“ от П. И. Чайковски участва цялата многонационална
балетна трупа на Държавна опера-Стара Загора, още представители на
Прабългарската школа за оцеляване „Бага-Тур“, деца от Детско-юношеската
студия за опера и балет „Маргаритки“.

„Лебедово езеро” на Старозагорската опера е един от редките балетни
спектакли с масивен декор. По този начин художникът Денис Иванов
изразява стремежа си да внуши едновременно мощ и монументалност на
спектакъла, а паралелно с това да постигне пространство и безкрай на
сценичното оформление. Сценографията, сама по себе си е изчистена, но
представлява сложна, мащабна конструкция, обграждаща цялата сцена, като
панорамен рунд, решен във висока готическа каменна колонада, с огромни
пана – фото-тапети, носещи илюзията за дълбочина и „3D” ефект на
сценичното пространство.

Цялостната сценография е решена в студени каменни цветове, допълващи
мащабността и монолитността на конструкцията.
Костюмите, които /както декора/ са в готически стил, имат изчистена
линия, съвременно излъчване и минимализъм в изобразяването на епохата.
Конструирани са в топли пастелни, природни цветове и гами.

„Лебедът” – символ

Лебедът, една от идеите на Силвия Томова, символ на обвивката и на
материалното в живота… Символ на робията на Одета и девойките… Тя,
самата пристига на него, когато Зигфрид я вижда за първи път, и след
края на разрушителната битка между любовта и омразата, доброто и злото,
Лебедът е онзи, който отвежда двамата млади в един по-друг свят… Където,
всъщност всичко материално губи смисъл и където няма нито страдание,
нито сълзи, нито неправда…

- Денис Иванов - художник

Целият творчески Сезон 2019/2020 г. балетът на Държавна опера-Стара
Загора посвещава на 70-години от създаването на балетна трупа в града
ни. Първият балет, който поставя украинката Анна Воробьова на сцената на
Старозагорската опера е „Куклената фея“ от Йозеф Байер – с премиера на
29 май 1949 г. Диригент е Георги Нешев, художник Петър Русков. Преди
това името на Анна Воробьова се изписва /в албума за историята на
Операта/ през 1946 г. , когато е балетмайстор и прави хореографията на
оперите „Травиата“ от Джузепе Верди, „Русалка“ от А.С.Даргомижски, през
1947 г. – при „Риголето“ от Дж. Верди, „Продадена невеста“ от Б.
Сметана, „Гергана“ от Маестро Георги Атанасов, през 1948 г. – в „Кармен“
от Ж.Бизе, „Лучия ди Ламермур“ от Г. Доницети, „Отвличане от сарая“ от
В.А.Моцарт.
След „Куклената фея“ Анна Воробьова поставя на сцената на
Старозагорската опера още и балета „Копелия“ – премиерата му е на 15
януари 1951 г.