Държавна опера - Бургас ви кани да се насладите на една блестяща творба, искряща от хумор, комични ситуации и дълбок лиризъм. Красив разказ за любовта на Неморино към Адина, за неговата вяра в чудото, което ще промени света в който живее!

"Любовен еликсир"
комична опера от Гаетано Доницети

Либрето: Феличе Романи
По френското либрето на Еужен Скриб на операта на Даниел Обер
"Напитката" ("Le Philtre")

Адина - Мария Цветкова
Неморино - Георги Динев
Белкоре - Йордан Христозов
Дулкамара - Делян Славов
Джанета - Лина Пеева

Диригент - Цанислав Петков
Солисти, хор и оркестър на Държавна опера - Бургас

Режисьор: Нина Найденова
Сценография и костюми: Мария Диманова
Диригент на хора: Невена Михайлова
Хореография: Боряна Сечанова
Концертмайстор: Йордан Ковачев

Младежът Неморино, влюбен в младата си и прелестна съселянка Адина, страда неимоверно, тъй като обектът на неговите копнежи не само че не му отговаря с взаимност, а вместо това неизменно му подхвърля заядливи забележки и закачки. Мисълта как да я спечели не му дава нито миг покой. Дочуват се барабани, под звуците на които в селото влиза отряд войници, начело със стройния и привлекателен сержант Белкоре - също влюбен в Адина. Сержантът поднася на девойката букет цветя и тутакси започва дръзко и самоуверено да я ухажва, което причинява нови страдания на клетия Неморино. Белкоре успява да убеди Адина да покани него и хората от взвода му в чифлика си и да ги нагости. Момичето подхвърля поредната закачка към Неморино, което съвсем го отчайва. Адина, смилявайки се над сломения младеж, в крайна сметка го поканва заедно с другите.

Селският площад. Пощенският рог известява пристигането на дилижанса и събира на площада всички селяни. От колата излиза загадъчен непознат и хората почват да се питат какъв ли ще да е той. Оказва се, че странникът е доктор Дулкамара, който мигом започва да се хвали, че лекува всички болести на света с цяровете, които носи със себе си. Селяните веднага се струпват около него и един през друг започват да купуват балсамите и лековете му; към Дулкамара се приближава и Неморино. Последният смутено пита славния лечител дали му се намира от чудотворното питие на Тристан и Изолда, а хитрият шарлатанин без помайване предлага "плацебо" на момъка, като му казва, че еликсирът ще подейства единствено в случай, че бъде изпит след един ден (когато всъщност Дулкамара вече ще си е заминал от селото). Преизпълнен с неизказано щастие, Неморино плаща скъпо и прескъпо с последните си пари за обикновеното вино, което мнимият доктор всъщност му е продал. Сега вече младежът е неразубедим, че ще сполучи да спечели любовта на Адина, ала никак не му се чака цял един ден и той нетърпеливо отваря бутилката, изпивайки съдържанието на един дъх. "Еликсирът" мигновено променя Неморино. Развеселен от виното, младият мъж започва да пее, да се шегува, да закача другите девойки, без да обръща абсолютно никакво внимание на Адина. Момичето, което всъщност също е влюбено в Неморино, но пази чувствата си в тайна, е дълбоко оскърбено. За да го накаже, Адина на всеослушание заявява на сержант Белкоре, че е съгласна да стане негова жена - ако той желае, могат да се венчаят и още същия ден. Казаното от Адина кара Неморино да изтрезнее като с магическа пръчка; съсипан, той умолява девойката да отложи венчавката си поне за следващия ден, а междувременно щастливият Белкоре кани всички на сватбеното тържество.

Гостите вече са се събрали, за да присъстват на бракосъчетанието на Адина и Белкоре. Сред тях е и доктор Дулкамара. В същото време единствената си надежда обезсърченият и отчаян Неморино възлага на чудодейния "еликсир" на доктора; за нещастие обаче е похарчил и последния си грош за злополучната първа бутилка. За да се сдобие с пари за нова, младежът решава да стане наемен войник. С получените от Белкоре двайсет скуди момъкът се отправя да търси доктора. Неочаквано обаче се разнася вестта (правдоподобна, тъй като идва от селския куриер), че вуйчото на Неморино се е споминал, като е завещал на своя племенник цялото си състояние. Само Неморино все още не подозира нищо. Междувременно той е успял да открие Дулкамара, закупил е нова доза "еликсир" и ето че отново пребивава под високоградусовото му въздействие. Още първата срещната девойка (която се оказва не друга, а дочулата слуха за новопридобитото богатство на Неморино Джанета) започва да го ухажва.

Неморино не е ни най-малко изненадан. Той изцяло е повярвал в силите на чародейното питие. Адина, която също няма никаква представа, че Неморино е вече богат, е силно смутена от вниманието, с което щедро го обсипват всички девойки от селото. Но може би доктор Дулкамара е най-сюрпризиран от всички от неподозирания ефект на своя тъй наречен еликсир. Шарлатанинът мъчно може да повярва в магическата му сила, но въпреки това се осмелява да го предложи и на Адина, защото се досеща, че и самата тя страда от нещастна любов. От думите на Дулкамара и на хората от селото девойката разбира, че Неморино вече на два пъти е купувал от чудодейната напитка, за да спечели нейната любов. Втората бутилка клетникът е заплатил не с друго, а с цената на свободата си, като се е продал за наемен войник. Това подтиква Адина да се реши да играе открито, разкривайки собствените си чувства. Тя връчва на Белкоре двайсет скуди, в замяна на които получава подписаната от Неморино разписка. След това повиква своя възлюблен и, подавайки му документа, му съобщава, че е съгласна да стане негова невеста. Неморино е до немай-къде изненадан от неочаквано споходилото го щастие. Самият Белкоре на свой ред не е бог знае колко опечален - така или иначе, хубавите жени по света не ще се свършат, нали така?!... Мошеникът Дулкамара също е повече от удовлетворен от неочаквано благополучния развой на събитията - късметлията едва смогва да изпълни поръчките на всички, желаещи непременно, макар и на баснословна цена, да си купят от неговия прословут "любовен еликсир"…