Обичаят "Баскане на стрели" - Дончево

... прочети още Може би най-чакан празник от дончевци е Заговезни, на който се кладят огньове, по принцип на кръстопът и се използват за хвърляне (баскане) на стрели, които се изработват обикновено от леска или ципитлак, и двете са храсти като стрелата обикновено е заострена петоъгълна, а ушите (крилата) се правеха само от мекиш, мек храст, а сега се правят от леска. Стрелата се нанизва на шиш, тънка дрянова пръчка, после ушите ѝ се палят на огъня и чрез удар върху дебела дрянова пръчка се хвърля в небето като в миналото се хвърляха стрели със заклинания - за здраве, за отделните животни в двора, за любов (хвърля се на тая, за която искаш да се ожениш). Хвърлянето на стрелите става само от момчета и мъже, а момичетата и жените само стоят край огъня. Самите стрели биват три вида: с единични уши, с двойни и едни над други уши, поставени на 90 градуса, така наречената Господива стрела, посветена на дядо Господ, която се хвърля първа перпендикулярно към небето, а третата стрела е без връх и се нарича Маканкуца. Късно следобед на Заговезни в селото се извършва ритуала по "вземане на прошка", като по-младите вземат прошка от родителите си, възрастните си съседи, роднини и кръстниковци (кумовете на сватбата). Взимането на прошка става като младите поемат дясната ръка на възрастните, искат им прошка и като им я дадат целуват ръка. После възрастните ги канят на подредената трапеза, на която има задължително нарязани, обелени кокоши яйца и цяла варена кокошка, поръсена със сол и червен пипер. След този ритуал се отива на огъня за хвърляне на стрели. Когато огъня почти загасне той се прескача на кръст с пожелание да няма бълхи върху хората.