Разкажи ни твоето пътешествие
№1
Устремски манастир "Св. Троица" - Устрем
От автора:
Манастирът се намира на около 8км югозападно от Тополовград и на около 2км северозападно от село Устрем. Манастирът впечатлява със своята богата история, прекрасното разположение в красива местност и добре поддържана сграда и двор.
От историческа гледна точка манастирът е познат с няколко имена - Устремски (на името на селото), Вакъфски (на старото име на село Устрем) и Хайдушки. Последното име той носи, защото през периода 18-19 век е служил за укритие на хайдути. Някои от тях са Кара Кольо, Индже войвода, Христо войвода, Кара Добри и др. През 1812г Христо войвода, оттегляйки се от хайдутството, се замонашва под името Хрисант и става игумен на манастира до 1813г, когато умира. Той влага всичките си пари за преустройството на църквата и разширяване на манастирския комплекс, построени били двете чешми в двора му. По това време при манастира се събирали ежегодно най-добрите майстори на музикални инструменти и свирачи от района, за да изберат дърво за клепало. В светата обител имало 12 дървени клепала, за чиято мелодичност се говорело чак в Одрин и Лозенград.
До ден днешен манастирът е бил разрушаван и опожаряван няколко пъти. В днешния си вид той разполага с действащ женски метох, църква, камбанария, жилищни и стопански сгради, голям двор и костница. В костницата се съхраняват костите на Каракольовите четници, както и останките на игумена Хрисант. Смята се, че неговият череп е най-големият от останалите.
Друго интересно място, с което разполага манастирът е запазеното в подземието под олтара укритие на хайдутите. Входът за него е стенен шкаф, долап.
Манастирът се намира на около 8км югозападно от Тополовград и на около 2км северозападно от село Устрем. Манастирът впечатлява със своята богата история, прекрасното разположение в красива местност и добре поддържана сграда и двор.
От историческа гледна точка манастирът е познат с няколко имена - Устремски (на името на селото), Вакъфски (на старото име на село Устрем) и Хайдушки. Последното име той носи, защото през периода 18-19 век е служил за укритие на хайдути. Някои от тях са Кара Кольо, Индже войвода, Христо войвода, Кара Добри и др. През 1812г Христо войвода, оттегляйки се от хайдутството, се замонашва под името Хрисант и става игумен на манастира до 1813г, когато умира. Той влага всичките си пари за преустройството на църквата и разширяване на манастирския комплекс, построени били двете чешми в двора му. По това време при манастира се събирали ежегодно най-добрите майстори на музикални инструменти и свирачи от района, за да изберат дърво за клепало. В светата обител имало 12 дървени клепала, за чиято мелодичност се говорело чак в Одрин и Лозенград.
До ден днешен манастирът е бил разрушаван и опожаряван няколко пъти. В днешния си вид той разполага с действащ женски метох, църква, камбанария, жилищни и стопански сгради, голям двор и костница. В костницата се съхраняват костите на Каракольовите четници, както и останките на игумена Хрисант. Смята се, че неговият череп е най-големият от останалите.
Друго интересно място, с което разполага манастирът е запазеното в подземието под олтара укритие на хайдутите. Входът за него е стенен шкаф, долап.
Съвет:
Достъпът до мястото е лесен. Може да се стигне с автомобил до самия манастир. Покрай него преминава малка рекичка, наречена Манастирска. Обиколката на местността може да завършите с посещение на Вехтата църква. Тя се намира на около 500м над манастира.
Достъпът до мястото е лесен. Може да се стигне с автомобил до самия манастир. Покрай него преминава малка рекичка, наречена Манастирска. Обиколката на местността може да завършите с посещение на Вехтата църква. Тя се намира на около 500м над манастира.
Планирано време: от 1 до 2 часа
От Опознай.bg:
№2
Извор Солената вода - Тополовград
От автора:
Едно прекрасно и вълнуващо място, на което да отпочинете и да се насладите на природата. Изворът е доста отдалечен дори за жителите на този край, но това не трябва да бъде пречка той да стане притегателно място за все повече туристи. В местността има изградено нещо като параклисче, на което може да си запалите свещички, както и беседка, на която да отпочинете от дългия път. Разбира се най-важното тук е самото изворче. За него се носи легендата, че един ден преди много, много време, Бог седнал до него да си почине. Когато се навел да си измие очите, от тях се отронила една сълза и водата станала солена и лековита. Затова хората навремето изпълнявали цял ритуал, идвайки на лековитото изворче. Първо изкопавали ров в земята и го обгаряли. След това изпълвали ямата със слама, покривали я с одеяло и поливали със свещената вода. Преспивайки върху него, на сутринта си измивали лицето с вода от извора и завързвали конец от дрехата си върху някое дърво. Днес се изпълнява само последната част от ритуала, като за целта има опънато въженце над самия извор, където всеки може да завърже конец или част от дрехата си за здраве.
Едно прекрасно и вълнуващо място, на което да отпочинете и да се насладите на природата. Изворът е доста отдалечен дори за жителите на този край, но това не трябва да бъде пречка той да стане притегателно място за все повече туристи. В местността има изградено нещо като параклисче, на което може да си запалите свещички, както и беседка, на която да отпочинете от дългия път. Разбира се най-важното тук е самото изворче. За него се носи легендата, че един ден преди много, много време, Бог седнал до него да си почине. Когато се навел да си измие очите, от тях се отронила една сълза и водата станала солена и лековита. Затова хората навремето изпълнявали цял ритуал, идвайки на лековитото изворче. Първо изкопавали ров в земята и го обгаряли. След това изпълвали ямата със слама, покривали я с одеяло и поливали със свещената вода. Преспивайки върху него, на сутринта си измивали лицето с вода от извора и завързвали конец от дрехата си върху някое дърво. Днес се изпълнява само последната част от ритуала, като за целта има опънато въженце над самия извор, където всеки може да завърже конец или част от дрехата си за здраве.
Съвет:
Основното приключение на пътуването до "Солената вода" е самото придвижване до там. За да се стигне до извора, трябва да се премине през една от портите на телената мрежа, опасла граничната зона с Турция. Това може да стане от селата Радовец, Филипово и Присадец. Най-близо е село Радовец. Преминавайки зад мрежата се кара няколко километра по черен път, след което има указателна табела за извора. Тъй като движението протича в гранична зона е хубаво да се носи документ за самоличност!
Основното приключение на пътуването до "Солената вода" е самото придвижване до там. За да се стигне до извора, трябва да се премине през една от портите на телената мрежа, опасла граничната зона с Турция. Това може да стане от селата Радовец, Филипово и Присадец. Най-близо е село Радовец. Преминавайки зад мрежата се кара няколко километра по черен път, след което има указателна табела за извора. Тъй като движението протича в гранична зона е хубаво да се носи документ за самоличност!
Планирано време: от 1 до 2 часа
От Опознай.bg:
№3
Скална църква - Михалич
От автора:
Скалната църква край село Михалич е интересно и малко познато място. От стените й се стича вода, за която хората казват, че е лековита. Тук се разказва и легендата, че църквата има две змии - пазителки. Ако някой тръгне да влиза в църквата с лошо намерение, двете змии веднага се появяват. В близост до село Михалич се намира село Маточина, където също има скална църква. В Маточина може да се види също и крепостта "Букелон", където първоначално е бил задържан Балдуин.
Скалната църква край село Михалич е интересно и малко познато място. От стените й се стича вода, за която хората казват, че е лековита. Тук се разказва и легендата, че църквата има две змии - пазителки. Ако някой тръгне да влиза в църквата с лошо намерение, двете змии веднага се появяват. В близост до село Михалич се намира село Маточина, където също има скална църква. В Маточина може да се види също и крепостта "Букелон", където първоначално е бил задържан Балдуин.
Планирано време: до 1 час
От Опознай.bg:
Заключение от автора:
Ако сте решили да обиколите и опознаете районът на Сакар планина няма да сбъркате. Това са само част от местата, правещи тази част на България интересна и привлекателна. Освен тези местности интересни са също долмените край село Хлябово, "Палеокастро", каменните слънца в м."Кюстарлъка" край село Срем, както и м."Даркая" край село Радовец, характерна с голямото си разнообразие на растителен и животински свят. Задължителни за посещение са село Мелница - местността "Дрънчи дупка" и крепостта "Версиникия". За любителите на риболова река Тунджа е идеалното място, а за орнитолозите - Сакар е правилният избор. Тук обитават много редки птици, включително Царският орел (в България има малко над 20 двойки и повечето се намират тук)!
Ако сте решили да обиколите и опознаете районът на Сакар планина няма да сбъркате. Това са само част от местата, правещи тази част на България интересна и привлекателна. Освен тези местности интересни са също долмените край село Хлябово, "Палеокастро", каменните слънца в м."Кюстарлъка" край село Срем, както и м."Даркая" край село Радовец, характерна с голямото си разнообразие на растителен и животински свят. Задължителни за посещение са село Мелница - местността "Дрънчи дупка" и крепостта "Версиникия". За любителите на риболова река Тунджа е идеалното място, а за орнитолозите - Сакар е правилният избор. Тук обитават много редки птици, включително Царският орел (в България има малко над 20 двойки и повечето се намират тук)!
Коментари
Коментирай
1000 символа
Сакар планина е чудесна идея за семейна почивка или туристическа обиколка. В района могат да се наблюдават живописните гледки на река Тунджа, както и множеството исторически и природни забележителности. Селата там са малко популярни, но с богатата си история и природа успяват да впечатлят всеки свой посетител.
Планина Култура Исторически За компания