от Антон Страшимиров

Режисьор: Стефан Спасов
Участват: Мария Гинкова, Мария Генова, Красимир Демиров, Любов Николова, Димитър Петров, Филип Янев, Стефан Сърчаджиев, Велизара Петкова, Татяна Христова

Когато в началото на XX век драмата "Вампир" излиза, част от рецензиите казват, че се е появила творба с мащаба на "Ромео и Жулиета", творба, която да даде началото на модерната българска драма.

Наистина, сюжетно "Вампир" напомня на "Ромео и Жулиета": любовта и животът на двама млади са погубени от жестокия конфликт на техните родители. Но уникалното, самобитното, заложено в нейния драматически конфликт е едно дълбоко психологическо, почти мистично проникновение.

Животът на всички, искаме или не, се подчинява на закона на причинно-следствените връзки. Поведението ни, отношенията с другите, решенията, емоциите, действията ни, дори мислите са енергийни потоци, които излъчваме и тяхното качество е равно на вложените в тях вибрации - положителни или отрицателни. Излъчена, тази енергия рано или късно се връща към нас под формата на щастливи или нещастни събития. В живота ни нищо не е случайно, всичко зависи от това "какво сме посяли"... Вампирът е въплъщение на негативната енергия на гнева, омразата и жестокостта, върнал се да отмъсти на родителите си...