Постановката свързва различни жанрове по своята форма, структура и изпълнение. Спектакълът съчетава танц с поетичен театър и пърформанс. Не пропускайте да му се насладите!

Продукцията "Свръхчовек", колаборация с творци от Северна Македония, е изградена по музиката на "Пролетно тайнство" от Игор Стравински и философията на Фридрих Ницше за Свръхчовека. Амбицията на постановъчния екип от Северна Македония и варненските артисти е да поднесат в оригинален сценичен синтез един съвременен микс от танц, поетичен театър и пърформанс, дефиниран от автора на текста Сашо Димоски като "тотален театър с метафизичен хоризонт".

Режисьор е Васил Зафирчев, хореографията е дело на Олга Панго, участвала вече в няколко проекта на Варненската опера, сценограф е Филип Коруновски, костюмограф - Раде Василев, превод - Таня Попова. Ролите в "Свръхчовек" са обобщени като Тела и Сенки. Ролите на Тела изпълняват: Стоян Радев, Недялко Стефанов, Станислав Кондов, Константин Соколов, Николай Кенаров, Роберт Ваханян и Нейчо Петров. В ролите на Сенки се превъплъщават: Веселина Михалкова, Христина Джурова, Гергана Арнаудова, Юлияна Чернева, Биляна Стоева, Милена Кънева, Габриела Боева и Сияна Начева. Асистент режисьор Владимира Иванова.

Тотален театър с метафизичен хоризонт
Сашо Димоски

Постановката "Свръхчовек", създадена по музиката на "Пролетно тайнство" от Игор Стравински, изследва постдраматичните форми на театъра и танцовия театър като негов специфичен сценичен синтез. Във философската основа на драматургичния текст е залегнала доктрината на немския философ Фридрих Ницше за Свръхчовека (Űbermensch, немски). Изхождайки от тази теория, предметът на конфликта в пиесата е човекът и неговата сянка в постоянна борба в търсене на свръхчовека. Позовавайки се на жанровата дефиниция за пиесата в танцовия театър, "Свръхчовек" е завладяващо пътуване в живата и променяща се територия на тялото. Умът е изследователят, който чрез постдраматичните образи на тялото прониква в нашите мисли, чувства, енергия и дух. Чрез това пътуване ние изследваме как умът се изразява чрез тялото в движение от една страна и как фаталните идеи тласкат съществото в бездната на неговото съществуване. "Свръхчовек" противопоставя реализма на европейския театър и церемониалния характер на източния театър на един тотален театър с метафизичен хоризонт. Това е концептуален театър, който използва ритуален начин за наблюдение и съзерцание, създавайки състояния и динамични сценични ситуации със структура на сънища. В тях реалистичното драматично действие се заменя с церемония посредством формата, опита и актуалността на представлението като предварително уреден ритуал, но без неговата митично- магическа сила.

"Свръхчовек" свързва различни жанрове по своята форма, структура и изпълнение. Спектакълът съчетава танц с поетичен театър и пърформанс. При това всички средства са еднакво важни. Играта, обектите и аудиовизуалните образи говорят паралелно и едновременно, препращайки в различни посоки към контекстите и метафорите, които се театрализират, както и към произтичащите от тях значения, настоявайки същевременно за бързото им възприемане. Следователно сценичното представление в неговата цялост не бива да се тълкува рационално, за да бъде разбрано, а за да предизвика сетивна стимулация, да провокира силно психо емоционално усещане, да насърчи асоциацията и да генерира собствена логика в пространството между сцената и зрителите.