По едноименната приказка на Шарл Перо
Либрето: Мариус Петипа, Иван Всеволожски
Участват: солистите и ансамбъла на балета на Държавна опера - Бургас

Кралят и Кралицата дават голямо празненство в чест на новородената си дъщеря - принцеса Аврора. Поканени са знатни гости от близо и далеч. Кръстница на Аврора е Феята на люляка. Тя довежда посестримите си - добрите феи. Злата фея Карабос пристига заедно с цялата си отблъскваща кохорта. Тя прави своето черно заклинание: да, Аврора ще бъде и умна, и красива, ще бъде и щастлива - поне до мига, в който не се убоде на нещо остро… защото тогава ще заспи вечен сън. Феята на люляка обаче може да го смекчи: принцесата наистина ще бъде дълго - в плен на съня, ала не завинаги, а само до мига, в който един прекрасен принц, ще я събуди с целувка.

В кралския двор предстои голям празник. Идва Аврора заедно с младите си придворни дами и пажове. Окрилена от щастие, тя се понася във вихъра на радостен танц. Ала танцът й внезапно секва. Капки кръв обагрят ръката на Аврора. Тя се унася в сън и пада на земята.

Много години по-късно. Утро в гората. На една поляна край реката е принц Дезире. Дезире се приближава до спящата Аврора и я целува с всичката си нежност. Магията на злата Карабос мигом губи своята сила. Аврора се събужда.

На сватбата на принцесата и принца танците нямат край...