Това е юбилейното издание на „Сирувичкаре от векове“.

Село Садовик е разположено в планински район, на югоизточния склон на ниската планина Изворска могила. Административно принадлежи към община Брезник и се намира на 7 км от общинския център.

Според сведения на възрастни хора в селото, групата на сировичкарèте е съществувала още от времето на османското владичество. Според знаещите най-големите маски са от Садовик. Маските са от пера и от крила на птици. Много са „богати“ и повечето маски имат две лица. Костюмите на сировичкарè са на парцали. Едно време всеки гледал така да си направи костюма и маската, че да не го познае никой докато ходел през целия ден на Сурова.

Сировичкарèте на Садовик започват да се събират и да дрънкат със звонците в селото още между 20 и 25-ти декември. Така известявали, че иде Сурова. Излизали първо двама, трима или петима човека. Единият излизал от едната махала, другият от другата… Последните дни, когато наближавал празникът, ставали по десет, по двадесет човека.

На 14-ти януари стопаните приготвяли вариво, баници, погачи. Дарявалш маскираните с пари, месо, ракия, зеле. Групата си имаше домакинска рота, която минаваше с кофите и събираше даровете. Като отмине празника до една-две седмици се прави банкет. Направят два казана вариво, печката напалят, сгреят ракията, съберат се по 100-150 човека. А в по-ново време стана традиция да се прави и сурвакарски събор на 2-ри май в местността Чуката.

Макар и вече с по-малко от 100 постоянни жители в селото, които са предимно пенсионери, маскарадната група на Садовик е една от многобройните в региона, с най-внушителните маски.