Обичаят "Калуша" на Свети Дух

... прочети още "Калуша", това е много стар крайдунавски обред, който се помни и играе за здраве от поколения наред. Вярата на българския дух в народното лечителство утвърждават и нареждат калушарите до слънчевото целебно деяние, изобразено в символичния кръг на хорото. Този обред се играе на площада в центъра на селото на Св. Дух от петък до петък само през русалската седмица. Според преданията, се провежда за предпазване от зли духове и страшни самодивски болести. Единствено калушарите можели да лекуват тези лоши болести, причинени от злия дух "Калуш", който бродел из полето, селата и горите. Разболявали се тези хора, които през русалската седмица не спазвали определените канони. "Калушарите" – това са нечетен брой от млади силни мъже ръководени от главатар, който се нарича "Ватата". Те си имат строго определена премяна и реквизит. Всички са облечени еднакво с много красиви бели ризи, дълги до коляното, бродирани с маниста и дантела и хубаво избродирани бели панталони. Препасани са с черен пояс избродиран с големи червени рози и поставена в запаската билка пелин. Тя е много важна за изцеляването на болния човек. На главите си те има черни калпаци, а в ръцете си държат дървени тояги. Специфично към облеклото са старите сандали, на които са закрепени т.нар. шпори, издаващи дрънкащ звук при ритмичната игра. Към реквизита им трябва да има гърне, тъкана черга, тъкана възглавница, глинена паница с лековита отвара, байряк за "Ватата" и тъкани кърпи за даряване след ритуала. Жените, участващи в танцовия състав, са облечени с вълненик, бяла пошивана риза, бродирано елече, тъкана престилка, плетени шарени чорапи и тъкана бяла кърпа за глава, наречена "конч". Играят се местни хора типични за този край, като: Бордеу, Ицу, Раца, Шумадия, Цъганяска, Чокърлану, Алунелу и др. Инструментите, с които се изпълняват танците и обичаите са народни - дудук, цигулка и тъпан. Обредът се заражда в езическите времена и според една от версиите, "Калуша" има връзка с дохристиянски римски традиции. В съвремието ни споменът за ритуала е запазен в ограничен брой населени места – Хърлец, Лиляче и Златия.