театрална постановка
от Шийла Стивънсън

Режисьор: Стоян Радев Ге.К.
Сценография и костюми: Мира Каланова
С: Теодора Михайлова, Веселина Михалкова, Даниела Викторова, Гергана Плетньова, Владислав Виолинов, Николай Божков

Научната хипотеза, че водата притежава памет, е основна метафора в тази черна комедия на една от най-ярките представителки на съвременната британска драма.

В Паметта на водата са прокарани паралели между психологическите портрети на героите и иновативната научна теория за паметта на водата и нейните кристални решетки. Подобни аналогии се срещат и в по-нататъшното творчество на Шийла Стивънсън. Основните героини са три сестри, които подобно на сестрите в древногръцките трагедии, при Шекспир и при Чехов, се срещат, години след като са се разделили, за погребението на майка си. Смъртта като повод за истинско общуване и опит за осмисляне на разпилените животи е двигателният център на заредения до краен предел с признания, отчаяния и изненади драматургичен текст. С фин усет към странностите и парадоксите в човешката природа, сюжетът проследява реакциите на трите сестри към смъртта на тяхната майка: спомените за себе си, който тя е оставила в биографията им, начините, по които е повлияла на техния живот. Интензивен, остроумен и изпълнен с необичаен хумор диалог, който държи в напрежение от началото до края.