"Защо човек да се откаже от щастието си?", г-жа Фани Уилтън, в ролята Христина Джурова

За представлението:
Автор: Хенрик Ибсен
Превод от английски и сценична редакция: Пламен Марков
Постановка: Пламен Марков
Сценография и костюми: Мира Каланова
Музика: Калин Николов
Плакат и графичен дизайн: Радослава Боор
Действащи лица и изпълнители:
Юн Габриел Боркман, бивш управител на банка - Николай Урумов
Г-жа Гунхил Боркман, негова съпруга - Милена Кънева
Ерхарт Боркман, студент, техен син - Теодор Каракачанов
Г-ца Ела Рентхайм, сестра - близначка на г-жа Боркман - Биляна Стоева, Г-жа Фани Уилтън - Христина Джурова
Вилхелм Фолдал, помощник-писар в правителствено учреждение - Михаил Мутафов, Фрида Фолдал - негова дъщеря - Мелин Ердинч (гост), Малене - прислужница у семейство Боркман - Миглена Везирова

В написаната през 1896г пиеса "Юн Габриел Боркман" (1896) великият норвежки драматург Хенрик Ибсен, прочут като "Фройд на севера", рисува в драматични краски социално-психологически портрет на обществото, подвластно на тотално разминаване. Темата за разминаването, като следствие от различията в световъзприятието на героите и измамните цели, които те си поставят, е разгърната в блестяща драматургия с пълнокръвно изградени персонажи. Коренно противоположни, гледните точки на жената и мъжа, обричат любовта им на провал - ако за Ела "нищо няма смисъл извън любовта", то банкерът Боркман убедено принася любовта в жертва на егото и мегаломанските си амбиции за индустриална империя, която - дори излязъл от затвора, той продължава да привижда като висша цел в служба на обществото.

Полюсно раздалечени са коравосърдечната госпожа Боркман и близначката ѝ Ела, отгледала безкористно Ерхарт, сина на семейство Боркман; обсебеният от себе си Боркман и готовият във всеки момент да пренебрегне себе си писар Фолдал; все още невинната му дъщеря Фрида и обиграната г-жа Уилтън, която оплита в коварните си планове Фрида и наивния Ерхарт, отказал да се превърне в изкупителна жертва за несъстоялите се мечти на родителите си и Ела.

Изборите преодпределят грешките, които отвеждат героите в различни посоки, подтикват ги към прошка или дори смърт. Катарзисът е задължителен. С думите на самия Ибсен: "Животът е битка с душевните тролове и чудовищата всъщност вътре в самите нас."