Разкажи ни твоето пътешествие
№1
Сапаревски минерални бани
От автора:
Пристигаме в Сапарева баня в петък и се впускаме в разходка из малкото градче. То се намира върху северното било на Рила, на 15км от Дупница. Градът е известен с неговата гореща минерална (103°C) и чиста планинска вода, както и с гейзера в центъра на града. Не пропускаме да отдъхнем точно там и да направим снимки. Времето е облачно и силно се надяваме следващият ден да е благосклонен към нас, за да може да се насладим на ясна гледка към рилските красоти.
Пристигаме в Сапарева баня в петък и се впускаме в разходка из малкото градче. То се намира върху северното било на Рила, на 15км от Дупница. Градът е известен с неговата гореща минерална (103°C) и чиста планинска вода, както и с гейзера в центъра на града. Не пропускаме да отдъхнем точно там и да направим снимки. Времето е облачно и силно се надяваме следващият ден да е благосклонен към нас, за да може да се насладим на ясна гледка към рилските красоти.
Съвет:
В късните часове на деня не намерихме работещ хранителен магазин и трябваше да отидем до Дупница. Може би е добре да се съобрази ако настаняването ви е по-късно вечерта.
В късните часове на деня не намерихме работещ хранителен магазин и трябваше да отидем до Дупница. Може би е добре да се съобрази ако настаняването ви е по-късно вечерта.
Планирано време: до 1 час
От Опознай.bg:
№2
Лифт "Рилски езера"
От автора:
В събота първата ни работа бе ставайки да отворим завесите на стаята, за да проверим какво е времето. И, о, да! - молбите ни бяха чути! Небето беше кристално чисто и се очертаваше страхотно време. Рано-рано се отправяме през Паничище към лифта за Седемте рилски езера. Километрите са малко, едва 20, но пътят се пътува бавно. Това обаче е супер, защото имаме повече време да се насладим на страхотните гледки, които се разкриват пред очите ни. Рила е величествена и тайничко всички пасажери в колата се радваме, че шофира някой друг. Пристигайки до лифта и паркирайки колата не пропуснахме да си вземем сувенири и други интересни неща от малките сергийки по пътя. Една мила продавачка явно усети вълнението ми и каза: "Страхотно време сте уцелили, вчера имаше мъгла и нищо не се виждаше." Тези думи бяха право в десятката. Вече усещах емоцията! И ето... дойде нашият ред да се качваме на лифта и магията, наречена "Седемте рилски езера" започна.
В събота първата ни работа бе ставайки да отворим завесите на стаята, за да проверим какво е времето. И, о, да! - молбите ни бяха чути! Небето беше кристално чисто и се очертаваше страхотно време. Рано-рано се отправяме през Паничище към лифта за Седемте рилски езера. Километрите са малко, едва 20, но пътят се пътува бавно. Това обаче е супер, защото имаме повече време да се насладим на страхотните гледки, които се разкриват пред очите ни. Рила е величествена и тайничко всички пасажери в колата се радваме, че шофира някой друг. Пристигайки до лифта и паркирайки колата не пропуснахме да си вземем сувенири и други интересни неща от малките сергийки по пътя. Една мила продавачка явно усети вълнението ми и каза: "Страхотно време сте уцелили, вчера имаше мъгла и нищо не се виждаше." Тези думи бяха право в десятката. Вече усещах емоцията! И ето... дойде нашият ред да се качваме на лифта и магията, наречена "Седемте рилски езера" започна.
Съвет:
До седалковия лифт има редовна маршрутна линия от ЖП и автогарата в Дупница. Още на влизане в Сапарева баня табелки указват пътя към курортно селище Паничище, а на излизане от града по целия път има табели за лифта. В района на долната лифтена станция има платен паркинг. С кола до самата хижа естествено не можете да стигнете - горе е защитена територия и движението на МПС е забранено, заради това няма и подходящ път. С автомобил може да стигнете единствено до лифта, а ако не искате да го хващате - тръгвате пеша. Аз лично не бих предпочела този вариант, защото е доста стръмно и силите ни щяха да намалеят още преди да сме стъпили горе. Освен това не се разкриват никакви гледки заради високите дървета и не си заслужава загубата на време.
Чрез лифта до хижата се стига за по-малко от 20 минути, като преодолявате разстояние от над два километра и денивилация от шестстотин метра. През по-голямата част от пътуването ви с лифта ще сте сред вековна гора от борове и мури, а в горната му част ще се насладите на прекрасни гледки в Национален парк Рила, особено на изток към Мальовишкия дял на планината. Горната станция на лифта се намира на около сто метра от хижа Рилски езера. В почивните дни напливът към лифта е голям и чакането е дълго, така че колкото по-рано сте там - толкова по-добре. Първите седалки тръгват в 8:30ч. (с изключение на понеделниците, когато заради профилактика работното време започва в 12:30ч.) Всеки последен понеделник лифтът е в целодневна профилактика. Повече информация за цените и др.: https://www.rilskiezera.bg
До седалковия лифт има редовна маршрутна линия от ЖП и автогарата в Дупница. Още на влизане в Сапарева баня табелки указват пътя към курортно селище Паничище, а на излизане от града по целия път има табели за лифта. В района на долната лифтена станция има платен паркинг. С кола до самата хижа естествено не можете да стигнете - горе е защитена територия и движението на МПС е забранено, заради това няма и подходящ път. С автомобил може да стигнете единствено до лифта, а ако не искате да го хващате - тръгвате пеша. Аз лично не бих предпочела този вариант, защото е доста стръмно и силите ни щяха да намалеят още преди да сме стъпили горе. Освен това не се разкриват никакви гледки заради високите дървета и не си заслужава загубата на време.
Чрез лифта до хижата се стига за по-малко от 20 минути, като преодолявате разстояние от над два километра и денивилация от шестстотин метра. През по-голямата част от пътуването ви с лифта ще сте сред вековна гора от борове и мури, а в горната му част ще се насладите на прекрасни гледки в Национален парк Рила, особено на изток към Мальовишкия дял на планината. Горната станция на лифта се намира на около сто метра от хижа Рилски езера. В почивните дни напливът към лифта е голям и чакането е дълго, така че колкото по-рано сте там - толкова по-добре. Първите седалки тръгват в 8:30ч. (с изключение на понеделниците, когато заради профилактика работното време започва в 12:30ч.) Всеки последен понеделник лифтът е в целодневна профилактика. Повече информация за цените и др.: https://www.rilskiezera.bg
Планирано време: от 1 до 2 часа
От Опознай.bg:
№3
Седемте рилски езера
От автора:
И ето ни вече слезли от лифта - с усмивки до ушите и раници, пълни с храна, която да ни дава енергия за планирания преход. Основният маршрут е добре познат и пътеката е отдавна отъпкана - буквално и преносно. От първото езеро ни делят 2.5км и малко повече от час, първите тридесет минути от който са стръмен участък и ако не тренирате редовно или не сте свикнали на голямо натоварване, може и да ви спре дъхът. Въпреки това обаче никой не обръща внимание на натоварването - красотата е навсякъде и ние й се наслаждаваме с всички сетива. Спирането за снимки става на всеки десет метра - толкова много са картините, които искаме да запаметим освен в главата си и в камерата. Стигаме до Бъбрека и посядаме за кратка почивка - почивка, в която погледите ни са приковани към кристалната вода. След краткия отдих се отправяме към Окото, което е на около 500 метра от нас и няма да ни отнеме повече от 30 минути. Пътят е стръмен и гледката към Бъбрека става още по-красива. Времето постоянно се променя - от голяма жега, която ни кара да смъкнем връхните дрехи, до студен вятър, който ни приканва да се облечем и да закопчаем копчетата до горе. Появяват се облаци и си отиват, но ние дори не ги забелязваме, погълнати от красотата пред очите ни. Решаваме да обядваме на една висока точка между Бъбрека и Окото - такъв обяд е неописуемо преживяване. Няколко минути минаха дори без да си кажем и дума, просто гледахме заобикалящата ни природа. Точно срещу нас, мистично и омагьосващо, танцуваше братството на Петър Дънов - магията на паневритмията направи пейзажа още по-въздействащ. Вътрешно изпитах страхотно чувство, че сме дошли точно на тези дати. След почивката се отправихме към Сълзата. Изключително красива беше гледката с отразените облаци в непомръдващата вода! От там поехме към Езерния връх, от който направихме едни от най-красивите снимки. После... после поехме по друга пътека, която ни изведе на страхотни места, далеч от основния туристически път. Не срещнахме никого в продължение на почти два часа и видяхме много места, които нямаше да видим, следвайки познатия маршрут. Бих искала да дам подробности, но единственото, което знам е, че успяхме да видим отгоре и някои от Урдините езера. След изключително стръмна част от прехода, която стигайки отдолу изглеждаше сякаш не е възможно да сме слезли по нея, спряхме за още едно хапване. По мой ориентир красивото място, на което решихме да починем, беше Черни Искър, недалеч от Долно Паничино езеро. Там водата образуваше красиви тунели в почвата и ни остави без думи за пореден път този ден. След като се заредихме със сили решихме, че е време да потърсим път до хижа Рилски езера, от която да хванем лифта надолу. След около 30 минути отново изкачване и слизане по стръмен терен видяхме хижата в далечината, може би на около 2-2.5км. Изминахме ги вече стабилно изморени, но продължавахме да се наслаждаваме на всяка красота, да снимаме всичко, което ни грабваше. Умората изчезваше... Ето я и хижата. А беше така далечна преди час и половина, два. Излизайки на високото не можахме да не се смаем от огромната опашка, която се виеше пред лифта. Беше около 16:30ч. и ние с тъга осъзнахме, че последните 8 часа са минали като един миг. Бяхме изминали повече от 12км и бяхме открили места, които дори не предполагахме, че ще видим. След час и половина чакане на лифта успяхме да се качим и да опънем изморени крачка към прекрасната гледка. Надолу, разбира се, картините са още по-зашеметяващи. Това допълни целия ни ден!
След като се прибрахме в Сапарева баня си направихме страхотно барбекю и разгледахме направените снимки, за да се върнем още веднъж там. Много от тях бяха като истински картички... Уморени и щастливи си легнахме, за да се заредим за пътуването на следващия ден.
И ето ни вече слезли от лифта - с усмивки до ушите и раници, пълни с храна, която да ни дава енергия за планирания преход. Основният маршрут е добре познат и пътеката е отдавна отъпкана - буквално и преносно. От първото езеро ни делят 2.5км и малко повече от час, първите тридесет минути от който са стръмен участък и ако не тренирате редовно или не сте свикнали на голямо натоварване, може и да ви спре дъхът. Въпреки това обаче никой не обръща внимание на натоварването - красотата е навсякъде и ние й се наслаждаваме с всички сетива. Спирането за снимки става на всеки десет метра - толкова много са картините, които искаме да запаметим освен в главата си и в камерата. Стигаме до Бъбрека и посядаме за кратка почивка - почивка, в която погледите ни са приковани към кристалната вода. След краткия отдих се отправяме към Окото, което е на около 500 метра от нас и няма да ни отнеме повече от 30 минути. Пътят е стръмен и гледката към Бъбрека става още по-красива. Времето постоянно се променя - от голяма жега, която ни кара да смъкнем връхните дрехи, до студен вятър, който ни приканва да се облечем и да закопчаем копчетата до горе. Появяват се облаци и си отиват, но ние дори не ги забелязваме, погълнати от красотата пред очите ни. Решаваме да обядваме на една висока точка между Бъбрека и Окото - такъв обяд е неописуемо преживяване. Няколко минути минаха дори без да си кажем и дума, просто гледахме заобикалящата ни природа. Точно срещу нас, мистично и омагьосващо, танцуваше братството на Петър Дънов - магията на паневритмията направи пейзажа още по-въздействащ. Вътрешно изпитах страхотно чувство, че сме дошли точно на тези дати. След почивката се отправихме към Сълзата. Изключително красива беше гледката с отразените облаци в непомръдващата вода! От там поехме към Езерния връх, от който направихме едни от най-красивите снимки. После... после поехме по друга пътека, която ни изведе на страхотни места, далеч от основния туристически път. Не срещнахме никого в продължение на почти два часа и видяхме много места, които нямаше да видим, следвайки познатия маршрут. Бих искала да дам подробности, но единственото, което знам е, че успяхме да видим отгоре и някои от Урдините езера. След изключително стръмна част от прехода, която стигайки отдолу изглеждаше сякаш не е възможно да сме слезли по нея, спряхме за още едно хапване. По мой ориентир красивото място, на което решихме да починем, беше Черни Искър, недалеч от Долно Паничино езеро. Там водата образуваше красиви тунели в почвата и ни остави без думи за пореден път този ден. След като се заредихме със сили решихме, че е време да потърсим път до хижа Рилски езера, от която да хванем лифта надолу. След около 30 минути отново изкачване и слизане по стръмен терен видяхме хижата в далечината, може би на около 2-2.5км. Изминахме ги вече стабилно изморени, но продължавахме да се наслаждаваме на всяка красота, да снимаме всичко, което ни грабваше. Умората изчезваше... Ето я и хижата. А беше така далечна преди час и половина, два. Излизайки на високото не можахме да не се смаем от огромната опашка, която се виеше пред лифта. Беше около 16:30ч. и ние с тъга осъзнахме, че последните 8 часа са минали като един миг. Бяхме изминали повече от 12км и бяхме открили места, които дори не предполагахме, че ще видим. След час и половина чакане на лифта успяхме да се качим и да опънем изморени крачка към прекрасната гледка. Надолу, разбира се, картините са още по-зашеметяващи. Това допълни целия ни ден!
След като се прибрахме в Сапарева баня си направихме страхотно барбекю и разгледахме направените снимки, за да се върнем още веднъж там. Много от тях бяха като истински картички... Уморени и щастливи си легнахме, за да се заредим за пътуването на следващия ден.
Планирано време: от 4 до 8 часа
От Опознай.bg:
№4
Рилски манастир
Снимка: Oпознай.bg
Разгледай обекта
От автора:
Ето ни отново - отпочинали, заредени с положителни емоции и пийнали кафе, напред към магическият Рилски манастир! Едно място, което не бяхме посещавали от години, но за което споменът беше още така скорошен, сякаш е пред очите ни ежедневно. Разстоянието от Сапарева баня е около 72км, минавайки по автомагистрала Струма пътят се увеличава с около 10км. Тук отново се порадвахме на живописен планински път. Пристигайки пред манастира опитахме да спрем по-близо до него, но уви, движението беше толкова натоварено, че изгубихме 20 минути в опити. В крайна сметка паркирахме по пътя надолу и извървяхме останалото разстояние пеша.
Манастирът е основан през Х век от Св. Иван Рилски и е един от най-значимите културни паметници в България, включен в списъка за световното наследство на ЮНЕСКО. Заслужава си да се види, заслужава си дори да се спира там всеки път, когато човек има минаване. Омагьосващ, неописуем, неповторим! Енергията, която се носи на това място е пословична и не може да се опише. Трябва да се усети! След разходка из манастира и попълване на колекцията ни от сувенири, си тръгнахме доволни и пречистени. Обяд в покрайнините беше последното място, от което се насладихме на природата на Рила, после продължихме към вкъщи. Щастливи и размечтани!
Ето ни отново - отпочинали, заредени с положителни емоции и пийнали кафе, напред към магическият Рилски манастир! Едно място, което не бяхме посещавали от години, но за което споменът беше още така скорошен, сякаш е пред очите ни ежедневно. Разстоянието от Сапарева баня е около 72км, минавайки по автомагистрала Струма пътят се увеличава с около 10км. Тук отново се порадвахме на живописен планински път. Пристигайки пред манастира опитахме да спрем по-близо до него, но уви, движението беше толкова натоварено, че изгубихме 20 минути в опити. В крайна сметка паркирахме по пътя надолу и извървяхме останалото разстояние пеша.
Манастирът е основан през Х век от Св. Иван Рилски и е един от най-значимите културни паметници в България, включен в списъка за световното наследство на ЮНЕСКО. Заслужава си да се види, заслужава си дори да се спира там всеки път, когато човек има минаване. Омагьосващ, неописуем, неповторим! Енергията, която се носи на това място е пословична и не може да се опише. Трябва да се усети! След разходка из манастира и попълване на колекцията ни от сувенири, си тръгнахме доволни и пречистени. Обяд в покрайнините беше последното място, от което се насладихме на природата на Рила, после продължихме към вкъщи. Щастливи и размечтани!
Планирано време: от 1 до 2 часа
От Опознай.bg:
Заключение от автора:
Рила е неповторима планина и всеки българин, както и всеки, който идва в България, трябва да я посети. Трябва да се потопи в нейната магия и да усети свободата. Ако някога сте имали колебания дали да посетите Рилските езера - не мислете повече и вървете. Ще направите незабравим подарък на себе си и на хората, с които ще отидете!
Рила е неповторима планина и всеки българин, както и всеки, който идва в България, трябва да я посети. Трябва да се потопи в нейната магия и да усети свободата. Ако някога сте имали колебания дали да посетите Рилските езера - не мислете повече и вървете. Ще направите незабравим подарък на себе си и на хората, с които ще отидете!
Коментари
Коментирай
1000 символа
За Рила е изписано много и много е казано. Колкото и да е то обаче - никога не стига. Това е планината, накарала много хора, които не обичат планинските походи, да ги желаят до такава степен, че да нямат търпение да се отправят към следващото пътешествие. Всеки от нас е виждал снимки на величествените Рилски езера например и всеки от нас малко или много е искал да види с очите си красотата им. Е, ако вече е пролет или лятото е в разгара си, или есента още не е настъпила, ако не сте били в тази част на България и имате на разположение три свободни дни - не се колебайте, а подарете на сетивата си незабравимото преживяване, наречено РИЛА.
Планина За двойки За компания За уикенда