Публичната дейност на Българска национална филмотека се реализира във Филмотечното кино. То започва да функционира от 6 февруари 1961г в салона на Клуба на дейците на културата на ул. "Г. С. Раковски" 108. След продължително прекъсване през 1969г филмотеката наема салона на кино "Влайкова" с намерението да го превърне в специализирано архивно кино. Дори му дава името "Айзенщайн", въпреки че до официално преименуване не се стига. Не след дълго и този салон преустановява прожекции, за да се подновят от 20 октомври 1972г в току-що откритото студийно кино "Витоша".
Година по-късно филмотеката получава самостоятелен салон - известното на всички столичани кино "Дружба", прекръстено през 1991г на кино "Одеон". Това кино не прилича на останалите столични кина: рекламно-информационните табла дават възможност на публиката да направи своя избор сред многообразието на показваните заглавия, обединени в цикли. Организират се седмици, гостувания на чужди кинематографии, честване на наши и чужди кинотворци.